𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава тридесет и седма

Гласът му беше толкова леден, че Елиас окаяно започна да се оглежда за начин да го успокои.

- Пусни ме, Азазел, или ще понесеш гнева на Сатаната.

Блейк се приближи и раздалечи двама им един от друг, хвърляйки остър поглед на Азазел.

- Щом кастата ти е толкова добра значи техният водач трябва да е най-добрият от стрелците в нея, нали така?

Мефистофел изръмжа.

- Ще те убия, Азазел!

- Гледай мен, когато ти говоря. - Блейк извърна лицето му към своето с върха на лъка си, предизвиквайки шокирана въздишка от страна на Астарот. - Аз и ти. Стрелба с лък. Сега.

Демонът грубо изпъна робата си и приглади косата си.

- Каква нелепа идея. - но на устните му разцъфна коварна усмивка. - С удоволствие ще пратя и двама ви долу.

Блейк скръсти ръце пред гърдите си с доволно изражение.

- Много добре. - рече. - Правилата са ясни. Стреляме по мишена от разстояние без никакви специални трикове и магии. Ако ти спечелиш аз идвам с теб.

Азазел отвори уста, но Блейк застана пред него, закривайки го от очите на Мефистофел.

- Не! Искам и двама ви.

Блейк се засмя.

- Не мислиш ли, че ако е без сродната си душа ще му е по-трудно?

Мефистофел обмисли казаното и кимна.

- Чудесно. А ако ти спечелиш?

Сивите очи на Блейк потъмняха до черни въглени. Никога преди не се беше чувствал толкова сериозен спрямо нещо през живота си.

- Ако те водя дори с една стрела повече омиташ грозният си задник от тук и не се връщаш, докато кралят не прецени.

- Тии... - Мефистофел изскърца със зъби и сви пръсти в юмрук, сетне отпусна ръка и кимна. - Приемам предизвикателството.

Блейк издиша бавно, отпускайки изопнатите си нерви и стегнати мускули. Не беше осъзнал от колко време задържа дъха си. В секундата в, която Мефистофел се отдалечи на няколко крачки започнаха шумни разговори. Всички осбъждаха каква лудост беше предприел Блейк и как щеше да го издуха Мефистофел. Все пак не Блейк беше победил в среднощният лов и не Блейк отговаряше за цяла каста векове наред, служейки на самият господар на Ада.