𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава осма

Блейк беше потресен. Стоеше и се взираше невярващо в огромното легло насред стаята, в тежките позлатени завеси, обикаляше върху килимът от мека тъкан и се мъчеше да разбере какво, по дяволите, се беше случило преди малко. Той все още разтриваше китките си, когато Елиас се извини к напусна. Младото момче не пожела да го погледне. Чувстваше се предаден, без дори да разбира как беше възможно, когато познаваше нефилима едва от час.

— Здравата я оплеска този път, Блейк!

Той седна насред стаята, скръстил крака по турски. През ума му минаваха въпроси от типа какво можеше да иска Азазел от него, до такива какво ли правеше приемното му семейство, ако бяха открили, че е изчезнал. Накрая Блейк реши, че е по-добре да изчака. Може би всичко това беше едно голямо недоразумение и те не бяха направили това, което бяха направили — да го задържат като пленник в двореца. Уверен в правотата на тази нова мисъл, Блейк започна да реди порцелановите чаши от масата една върху друга, образувайки висока кула.

Готвеше се да сложи осмата подред чаша, когато изневиделица силен полъх на вятъра нахлу през прозореца, карайки кулата от порцелан да се разлюлее.

— О, не, не, неее! — Блейк ужасено прегърна кулата от чаши.

Това беше най-глупавият опит да опази порцелана, но беше единственият, който му дойде наум и когато кулата се сгромоляса върху пода, момчето подскочи назад, кръстосвайки ръце пред лицето си.

— Ужас! — започна да се вайка. — Ами сега?

Той коленичи внимателно и започна да събира парчетата от чашите, ала вратата на стаята се отвори и той нямаше друг избор, освен да замете с ръка всичко под покривката на масата, стигаща чак до пода. Блейк вдигна глава и се вкамени от ужас при вида на високият крал, който все още не беше пуснал дръжката на вратата.