𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава осемнадесета

Елиас нададе вой като сирена и заситни крачка към краля, уловил главата си с ръце. От всички възможни сценарии, точно този беше очаквал най-малко. Крилете му се завлачиха засрамено зад гърба му, описвайки огромният ужас, който икономът изпитваше.

— Моля негово величество да извини младият господар. Той е твърде развълнуван за да мисли рационално. — За всеки, който го познаваше беше очевидно, че нефилимът се чувстваше по-неловко от когато и да било. — Млади господарю, да отидем да си намерим хубаво местенце на което да гледаме!

Той посегна към Блейк, но момчето се изплъзна от хватката му и вирна брадичка. Лицето му беше маска на упоритостта.

— Не искам да гледам, искам да участвам!

Елиас отвори уста за да каже нещо, но ДеЛамонт махна с ръка, прекъсвайки иконома.

— Дори смятам да спечеля.

Тълпата нададе шокирани възгласи. Водачите на кастите започнаха да се споглеждат развеселено от местата си. Всички очакваха реакцията на Азазел с изключение на Блейк — той знаеше, усещаше, че ще му позволи да участва, ако не отстъпи от позицията си. Ето защо след последните си думи Блейк скръсти ръце пред гърдите си, оставяйки стотици жители с широко отворени усти. Можеше да се каже, че успешно беше предизвиквал гробна тишина сред фестивала. Дори нефилимите биещи големите барабани сега стояха съвършено неподвижни на местата си.

— Азазел. — обади се напевно архангел Уриил. — Виждам, че сред двореца ти има нови, интересни попълнения.

Кралят на Между спусна тежкият си златист поглед върху архангела и няколко души успяха да забележат сепването на божественото създание под силата на кралския взор. Уриил обаче реши, че случащото се е добър шанс да подхлъзне Аз и захапа здраво кокала.