𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава четирадесет и четвърта

Въздуха беше толкова гъст, че можеше да се реже с нож. От цветчетата пред прозореца паднаха няколко венчелистчета, завъртайки се в пространството. Блейк не отделяше очи от краля, опитвайки се да прозре какво се крие под маската на безразличие, която беше надянал на лицето си.

— Седни.

Момчето се настани на пода върху възглавничката срещу Азазел и любопитно огледа стаята — няколко свещи стояха незапалени от двете му страни, чаша с чай и диви боровинки се намираха върху поднос от плетена тръстика. Дървени пръчици с позлатени краища стояха прилежно подредени острани.

Азазел щракна с пръсти и свещите лумнаха, сетне се изправи и избута назад креслото на което седеше, настанявайки се върху пода.

— Трябва да те предупредя, че извън параленият свят нямам никакви сили. Не мога да ти помогна каквото и да се случва, колкото и да повтаряш името ми, каквито и ритуали да използваш.

Блейк се ухили и лениво спусна клепачи, гледайки го флиртаджийски.

— Мислиш, че ще те викам в стаята си вечер за да се забавляваме ли?

Челюстта на Азазел се стегна.

— Радвам се, че още можеш да се шегуваш.

— А ти не можеш ли? Поне веднъж се пошегувай заради мен. Хайде Ази, знам, че не си чак такъв дръвник.

Кралят издиша шумно, свивайки ръце в юмруци върху робата си.

— Не съм в настроение за шеги.

Веждите на Блей подскочиха развеселено.

— Наистина? Че в какво настроение си тогава?

— Да те вържа за леглото.

Момчето премига шокирано и се засмя.

— Никога не спираш да ме изненадваш, Зез.

Кралят дори не трепна.

— Затвори очи.

— Това част от ритуала ли е? — попита Блей.

— Да.

До ушите на ДеЛамонт достигнаха звуци от раздвижване, сетне Азазел добави:

— Искам да мислиш за дома. Всичко, за което се сетиш.

Младото момче изпълни нареждането и започна да си представя гората и любимият си лък, с който ловеше фазани. Малката скала на която гледаше звездите. Никалъс и госпожа Купър, които го приемаха в дома си без никакви възражения. Бека ДеЛамонт, негова майка и директор, сега пазител на Кутията на Пандора. Вишъс ДеЛамонт и чичо му, далечните му и несвързани с кръв братовчеди. Стаята му и купчината с порно-списания на нощното шкафче.

У дома...

— Искам каквото и да става да не отваряш очи. Ако ги отвориш, ще развалиш ритуала и той няма да бъде успешен, разбираш ли ме?

Блейк кимна положително, стиснал здраво клепачи. Въздуха се раздвижи и нещо топло докосна скулата му.

— Зез?

Пръстите се спуснаха по бузата му към брадичката, пречейки му да извърне лице. Отчаяно искаше да отвори очи и да види какво се готви да направи Азазел, но се страхуваше, че ако го направеше, целият ритуал щеше да отиде по дяволите.

Или ме е излъгал?

Миглите на Блейк трепнаха. Той разтвори устни за да каже нещо, но гласът на нефилима го изпревари.

— Вярвам, че ще се видим отново, Блейк. Може би в друг живот, но ще се видим. И аз ще те чакам.

Топлите възглавнички на устните му се притиснаха към тези на ДеЛамонт, карайки момчето да издаде сподавен звук на изненада. Стаята се завъртя около него, аромата на диви плодове от кожата на Азазел изпълни съзнанието му и венчелистчетата се понесоха като вихрушка около тялото му, докато паралелният свят се стопяваше в нищото, връщайки ги обратно на Земята.

Далеч, далеч от топлите пръсти и устни на неговата сродна душа.