𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава четиринадесета

Макар да не се беше целувал никога преди, Блейк усещаше, че целувката на Азазел...

му харесва.

Нещо в корема му се бунтуваше. Не, не онова ужасно чувство, когато чичо му Макс готвеше ужасните си ястия на семейните събирания, а някак приятно, закачливо пърхане, което го хвана здраво и разтърси представата му за отношенията между мъжете из основи. Блейк не беше сексист или хомофоб, просто никога не беше мислел за първата си целувка като за такава с мъж. Въпреки приятната гама от усещания и меките, топли възглавнички на устните на краля на Между, Блей се улови за мускулестите му гърди и протегна врат възможно най-далеч.

— К-какво правиш? — Блейк имаше чувството, че през ушите му ще изкочи пара.

Крал Азазел килна глава настрани и замислено погледна зад Блейк докато отговаряше:

— Предявявам претенции върху сродната си душа. — жълтите му очи се присвиха леко. — Ако някой от вас си отвори устата за това какво се случи току-що ще му отрежа езика, ясен ли съм?

Блейк изхълца сподавено и се улови за врата на Азазел, докато се извъртяше достатъчно, че да види Елиас и Белиал на няколко метра от тях.

— О, божичко! Те дали... — красноречивият поглед който Азазел му хвърли, ясно му даде да разбере, че бяха видели всичко. — Ще умра от срам!

Белиал се изкикоти въпреки предупреждението на брат си.

— Амон, искам да бъда честен — това твое прераждане е ужасно сладко! — по-малкият брат посегна към Блей и ощипа бузата му. — Триста съзвездия, видяхте ли това? Той се изчерви!

Азазел плесна ръката на Белиал.

— Не го пипай.

Белила се ухили и размърда щастливо сините си криле. Бяха по-малки и по-къси от тези на Азазел и Елиас, но също толкова красиви.

— Защо?

— Белиал.

Белиал подскочи встрани и се покатери на дървото, в чийто корен Блей се беше спънал.

— Доколкото виждам Блейк не е приел да остане с теб. Може пък аз да успея да го увещая в изкуството на любовните ласки, хм?

Елиас, Блейк и Азазел се облещиха на дървеният бастун, полетял във въздуха и приземил се върху тила на Белиал.

— Ауууччч! За какво в името на всичко свято беше това? — измрънка нефилимът и тъжно замига с големите си лилави очи.

Сляпата старица с бастуна всмука от лулата си.

— Ако ще ми отнемате Густав, поне ми оставете онзи ваш иконом в замяна.

Азазел се наведе и замислено огледа лицето на старицата.

— Скри Амон от мен. Не мисля, че си в позиция да изискваш каквото и да било.

Бастунът прелетя отново и Азазел се наведе точно навреме, оставяйки дървената тояга да разсече празното пространство.

— Амон е моя дъщеря. Да не очакваше да ти я дам, когато тя сама не е готова да отиде обратно при теб? — старицата издиша дима от лулата в лицето на краля без капчица срам. — Блейк сам ще избере дали да отиде в двореца или не.

Четири чифта очи се обърнаха към Блейк, ала момчето се беше отпуснало в прегръдката на Азазел — беше загубил повече кръв, отколкото си мислеше и сега не успя да се възпротиви на Азазел, който полетя право към кралската лечебница, притискайки своята сродна душа в обятията си.