𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава деветнадесета

Е, това също не го беше предвидил.

Блейк преглътна тежко и разроши неловко черната си коса. Още малко и щеше да започне да си подсвирква, докато скришом се отдалечава от водачът на кастата на... на чия каста всъщност беше водач Мефистофел? Елиас беше пропуснал да му съобщи това. Но, от друга страна, Елиас беше пропуснал и да му съобщи, че е брат на Белиал и Азазел.

Блейк пристъпи неловко встрани. Сивите му очи подскочиха към прилежно сгънат свитък лежащ върху масата и Блейк посегна напред за да го прочете.

— Какво правите млади господарю? — просъска Елиас.

— Какво е това? Свитък с правилата?

Уриил неприкрито се забавляваше на комичната ситуация от мястото си вляво до Азазел.

— Така е, в свитъка са написани правилата. Защо не оставете момчето да ги прочете? Щом мисли да участва трябва да е наясно какво го очаква.

Азазел кимна на най-малкият брат и Елиас се поклони, преди да се изгуби в блъсканицата от тела. Няколко души от тълпата забелязаха как синьокрилият  Белиал скришом се оттегли в сенките. Вероятно се страхуваше от това, което Елиас щеше да му направи.

— Това ще отнеме часове. — посочи отегчено Рамзес. — Азазел, момчето може ли да стреля с лък?

— Разбира се, че мога да стрелям с лък. — изпревари го Блейк.

Рамзес се отпусна назад и повдигна лениво рамене.

— Тогава не виждам защо да не участва. Невъзможно е да умре. Не се е случвало от векове някой да се доближи до портала.

Азазел притвори очи. Една дума, но достатъчна да разпали фантазиите в ума на Блейк.

Значи все пак има изход.

— Добре. — каза простичко кралят на Между. — Ако Блейк е съгласен да спазва кодекса, значи може да участва.

Уриил отново се изкикоти.

— Обаче... момчето не знае кодекса. — архангелът присви очи срещу младият ДеЛамонт. — А до началото на среднощният лов остават няколко минути. — той размърда доволно крилете си. — Две, ако трябва да бъдем точни.

Блейк се ухили самоуверено.

— Ще рискувам.

Гробната тишина се разцепи с радостни възгласи. Тълпата внезпано се оживи — това непознато и смело момче щеше да рискува насляпо в среднощният лов за да спечели. Една жена с лице на котка хвърли розови венчелистчета във въздуха и вятърът понесе листенцата. Няколко паднаха върху косата на Блейк и той се усмихна криво на жената, несигурен как да реагира на този жест.

— Много добре. — каза Азазел, на когото не убегна нищо от случващото се. — Донесете му лък и колчан със стрели!

Двама от стражите козли се затичаха зад подиума и след минутка се върнаха обратно, стиснали тежък колчан със стрели и красив, сребърен лък. Азазел пое предметите и ги връчи на Блейк, сетне се отпусна обратно на мястото си.

— Свободен си да вървиш при останалите.

Момчето ловко преметна колчана през рамо и потупа с връхчето на лъка по брадичката си.

— Може ли поне да попитам какво ловуваме?

Водачите се засмяха. Азазел издиша дълбоко и отново разтри челото си с ръка.

— Водни феи. — обади се Рамзес с тъничка усмивка. — Трябва да уловите възможно повече водни феи.

— Без да ги убиваш, разбира се. — подчерта със задоволство Мефистофел. — Ако убиеш дори една от тях...

— Няма да се стига дотам. — Елиас се беше върнал и сега стоеше рамо до рамо с Блейк. — Младият господар ще се справи.

Азазел кимна с благодарност на своят брат и иконом, сетне плесна с ръце за да сигнализира на мъжете, удрящи тъпаните. Силният тътен разцепив ъздуха, карайки частиците му да завибрират.

Блейк зашепна към Елиас:

— Как изглеждат водните феи?

Икономът вдигна пръст пред устните си. Ръката му посочи през рамо към краля на Между. Само за един кратък миг сивите очи на Блейк срещнаха тези на Азазел, преди гласът на краля да прогърми като светкавица и десетки кадидати да хукнат напосоки:

— Обявявам началото на среднощният лов!