𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава седемнадесета

— Спри! — Блейк вдигна коляно към слабините на крилатия, но нефилимът предвиди действието и улови крака му. — Белиал!

Споменаването на името му сякаш разбуди спящ вулкан и по-малкият брат на краля започна да целува по-настоятелно врата на Блейк. Момчето всянчески се опитваше да избегне влажните устни на нефилима, но те сякаш жигосваха девственобялата му кожа, опетнявайки невинната му душа. Блейк не беше някое разглезено хлапе и затова затвори плътно очи, преглъщайки мълчаливо срама от тази ужасяваща ситуация.

— Млади господарю, ето къде сте! — ухилен до уши Елиас пристъпи прага и безцеремонно изрита с крак Белиал, запращайки го на другия край на стаята сякаш беше досадна муха. — Ставайте! Бързо, бързо! Негово величество ще бъде толкова щастлив когато ви види на откриването на пролетния фестивал! Нямам търпение да го чуя как казва... — тук Елиас опря ръка на челото си в крайно драматичен жест и погледна замечтано към тавана. —  "О, Елиас! Умният ми иконом! Довел си Амон в такъв важен момент от живота на нашите поданници!"

Блейк все още лежеше гол на пода. Той беше толкова изненадан да види Елиас, че мигновено се хвърли върху кръста му и подсмръкна щастливо.

— Толкова се радвам да те видя!

Икономът сведе поглед изпълнен с обожание към момчето и го вдигна за раменете, преди да го завърти в кръг.

— Хайде, млади господарю, да не губим време! Трябва да ви облечем възможно най-бързо за голямото откриване! — икономът захвърли чершафа настрана и съвсем спокойно започна да рови в кралският скрин, обърнал гръб на  втрещеният Блейк. — Твърде черно... прекалено ярко... Какво в името на боговете е това? — Елиас захвърляше роби и панталони от висококачествена коприна и сатен настрани, превръщайки пода в хаотична купчина от черно, златно и червено. — Аха! — възкликна изведнъж.