𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава четирадесет и пета

Sant Anel: Това е финалната глава. Искрено се радвам, че имах възможноста да напиша boy x boy история като тази и че открих такива прекрасни хора като вас! Благодаря ви за цялата подкрепа, било то коментар, вот или просто прочитане!
___________

— Ваше величество?

Азазел се отърси от спомените за момче с усмивка на пакостлив дявол и лице на паднал ангел, и се обърна към Елиас и Уриил.

— До къде бяхме стигнали?

— До задачите за приема на новите членове в Между, Ваше величество! — припомни Елиас с тъничка усмивка. — Списъкът е пред вас.

Архангелът извърна глава към небето и на лицето му разцъфна весела усмивка.

— Пак мислеше за онова момче, нали Азазел?

Кралят на Между мълчаливо прегледа списъците и подписа тези от тях, за които беше съгласен. Останалите върна на Елиас без подпис. Внимателно оставяки химикалката настрана, той скръсти ръце върху масата пред себе си, все така мълчаливо съзарцавайки градината през терасата.

— Откакто сродната ти душа замина не се мяркаш на социални прояви. Чух, че дори не ходиш в ресторанта. — архангелът видимо се напрегна. — Всичко наред ли е?

Азазел изцъка с език, поемайки в ръка чашата с чай, койято един от слугите му донесе.

— Тревожиш ли се за мен, архангеле? — кралят стисна чашата, спомняйки си интереса на Блейк, когато видя чаят в покоите му преди да замине. Копнежът в очите му да го опита. — Това не е присъщо за теб.

Уриил рязко се завъртя, стиснал дръжката на меча си.

— Азазел, осъзнаваш ли, че ако Мефистофел види пропукване в защитите ти ще иска да превземе Между? Колко пъти ще трябва да се биете, за да докажеш, ще си по-силен?

— Колкото е нужно.

Архангелът прокара уморено пръсти през лицето си.

— Виж, знам колко ти е тежко, но равновесието трябва да се опази.

Азазел бавно остави чашата на масата. Когато вдигна поглед, в очите му горяха адски пламъци.

— Равновесието се пази.

— Побежавал си вманиаченият си братовчед толкова много пъти, но сигурен ли си, че ще успееш в това състояние?