𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава двадесет и шеста

— Мисля си, само чисто хипотетично, какво ще ти стане ако спреш да ме теглиш навсякъде? — Блейк разтърси сключените им ръце и извъртя очи. — Сигурно целият Между ще бъде погълнат от една голяма черна дупка или... може би Мефистофел ще започне да обича всички. Представи си как тича да прегръща хората и целува ръцете им, сякаш са най-сладкото нещо, което някое е виждал. Дали думата "сладко" изобщо присъства в речника му? Съмнявам се.

Дано бръщолевенето ми успее го подразни и той ме остави намира.

Бяха толкова близо до брега, че водата от езерото едва достигаше до хълбоците на високият крилат мъж. Блейк изскимтя и покри очите си с ръка, рискувайки да се блъсне в някой камък с размерите на Юпитер и да умре, пред това да види гол Азазел.

— Никога ли не си виждал гол мъж освен себе си? — попита сериозно кралят и се наведе.

Блей предположи, че беше за да вземе дрехите си и усети как му е по-лесно да диша.

— Наистина не си, нали?

ДеЛамонт повдигна упорито брадичка.

— Виждал съм! Много пъти при това... — младото момче почервеня до корените на косата си. — Обикновенно рисувани.

Ръката на Азазел пусна неговата. Настана кратка, тягосна тишина.

— Рисувани?

— Ами да.

— Рисувани. — повтори равно кралят. — А като си помисли човек как се изчервяваш когато се опитам да те докосна!

— Хей, стига си ми се присмивал. — измрънка Блейк. — Можеш ли да ми подадеш дрехите?

Азазел не каза нищо, а Блейк се боеше, че ако свали ръката пред очите си тази точка от тревата ще се превърне неговото смъртно ложе.

— Знаеш ли какво? Аз ще се върна да поплувам, а ти можеш да се върнеш на купона. — предложи Блей и понечи да се върне в езерото.

Стоенето по мокро бельо пред този мъж никак не му се нравеше.

— Ще те изчакам.

ДеЛамонт замръзна насред движението.

— Не, не няма.

Само че не се чу никакъв шум от действия, което подказа на Блей, че Азазел наистина нямаше да се разкара.

Време е за тежката артилерия, реши Блейк.

— Казваш, че аз съм твой тип, но виждал ли си Ейнджъл? — той подсвирна с уста и се престори, че придържа тежки женски гърди с ръце. — Със сигурност знае как да доставя удоволствия, достойни дори за един крал, ако ме разбираш. — намигна той на Азазел в красноречив намек. — Трябва да опиташ. Може би ще успее да пробие леденото ти изражение с няколко завъртания на...

— В такъв случай ще можеш да се насладиш на Ейнджъл до утре, когато тя и Уриил ще си тръгнат.

Блейк премига слисано на гледката как кралят разперва криле и полита с мрачно изражение, оставяйки го сам.

Какво му стана изведнъж?

Какво значение има, нали си тръгна!

Изведнъж по лицието му се разля широка и демонична усмивка:

— ЙЕСССС! — извика с цяло гърло и вдигна ръка във въздуха сякаш беше отбелязал тъчдаун. Той събра ръце като фуния и изпълни дробовете си максимално с въздух. — ЧАООО ЧАОООО, НЕФИЛИМЧЕЕЕЕ!

Пеейки щастливо започна да танцува танцът на победата, без изобщо да се замисля, че Азазел вече беще измислил как да му го върне.