𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава тридесет и втора

Бяха изминали около два часа откакто Белиал предостави светият граал на Блейк, когато  вратата на стаята в която пиеха се отвори.

Бавно.

Изключително

бавно.

Първото което излезе беше пръст. Последван от втори. И трети. Накрая вратата беше уловена за дръжката, издърпана още няколко милиметра назад и две плуващи в течност сиви очи огледаха коридора.

— Май че е чисто.

Разнесе се шумолене на дрехи, дрънчене на бутилка и няколко цветущи ругатни, а после:

— Това да не ти е криминален филм?

Друга ръка улови вратата, чуха се стъпки и ухилен до уши пиян нефилим се изтърси върху плочките. Блейк се подсмихна пиянски и почти направи шпагат, прескачайки проснатият под него Белиал.

— Вижда ти се "чи"-то.

Един от пръстите на Белиал се повдигна нагоре, а лицето му — все така забито в пода.

— Ти ми гледаш "чи"-то.

ДеЛамонт изсумтя и го ритна в крака.

— Ставай. Някой ще дойде и ще те види как целуваш плочките. Как ще обясниш празната бутилка в робата си после?

От устните на нефилима се откъсна дрезгав присмех.

— Изхвърлих я... през прозореца.

Очите на Блейк щяха да изкочат от местата си. Той се затътри обратно в стаята, затъркаля се по килима и се провеси през перваза. До ушите на нефилима стигна продължително подсвиркване, сетне главата на Блейк се подаде през отворената врата.

— Кучи сине, бутилката е оцелила нещо космато! Лежи и не мърда отдолу като умряло.

Белиал се набра на ръце и със замислено изражение рече:

— Кучето на Мадам Юн. — Младото момче до него проплака и започна да бие челото си във вратата. — Трябва да заровим тялото, преди да разберат, че сме били ние.

Той улови Блейк през рамо и започна да го влачи надолу по стълбите, като на всяка крачка се ослушваше и надничаше през перилата на стълбището.

— Ако Азазел ни види сме мъртви. — промърмори Белиал.

— Ъхам...

Нефилимът извърна глава към Блейк.

— Пич, пускаш лиги по врата ми! — по-малкият брат на краля се отърси от тялото на Блейк и пияното момче се стовари като чувал по стълбите. Белиал се ококори, но вече беше късно. — Б...