𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава двадесет и осма

Беше горещо, ранно утро, когато първите звуци на каляска оповестиха тръгването на краля и победителката от среднощният лов на обиколка около града. Оказа се, че ловецът, спечелил първото място, получава цялото внимание на краля за себе си за 24 часа — още с първите лъчи на слънцето Астарот се беше облякла и приготвила за Азазел, отишла пред вратата на кралските покои и изчакала коленичейки той да излезе.

Каква божествена глупост, мислеше си развеселено Блейк докато крачеше лениво зад стражите.

Тълпа от зяпачи стоеше на прилично разстояние и се взираше с респект към кралската каляска от финно шлайфано дърво и сатенени завеси на прозорците в която, (тук Блейк истински се забавляваше) се бяха нагъцкали Астарот, Елиас и Азазел.

Обикновенно каляската би могла да бъде много просторна, но когато Елиас никога не прибираше крилете си, а Азазел мразеше да бъде докосван, картинката в ума на Блейк беше повече от комична. Ако си затвореше очите можеше да си представи как Азазел рисува пентаграм на пода на каляската и изрича сатамистки заклинания за да може да предпази някакво лично пространство и за себе си.

— На какво се смееш? — просъска Ейджъл зад гърба му.

Момичето нефилим беше облякла бялата си къса роба и сладки, малки сандали. В косата си беше вплела сребърни нишки, а от ушите й дрънчаха сребърни перли.

Блейк покри устата си с ръка за да може да не ги чуят:

— В тази жега малката каляска сигурно е като сауна.

Върху устните на Ейджъл се изписа мрачна усмивка на задоволство.

— Дано кучката се изпържи.

— Като демон идващ от Долу... —  Блейк посочи към краката си, но и двамата знаеха, че говори за Ада. — Сигурно е свикнала на жеги.

Ейджъл изпука кокалчетата на ръцете си.

— А дали е свикнала да й пердашат грозния опашат задник?

ДеЛамонт се изкикоти и хвърли пакостлив поглед към каляската.

— Кога ще задействаме плана?

— Още сега. — тя го избута напред с всичка сила, запращайки го между двама от стражите с глава на козел. — Давай!

Блейк не изчака второ нареждане. Той се затича, скочи върху гърба на един от пазачите движещи се до каретата, улови се за едно от колелата, преметна се през покрива и се шмугна през прозореца, настанявайки се царствено между Астарот и Азазел.