𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава тридесета

Блейк беше истински шокиран да чуе, че равнодушният и безпристрастен крал, който беше заявил, че му е сродна душа и го беше завел в покоите си, разполагаше с лична еротична танцорка. Крачейки ядосано момчето не можеше отпъди мисълта за гола жена със спусната до кръста коса да танцува в скутс на тъмния нефилим. 

Какво лъжливо копеле! Сигурно е изневерявал на Амон с Мадам Юн през всичките тези векове!

Блейк знаеше, че тази новина не бива са го тревожи, бърка, дразни, изкарва от равновесие или докарва до желание да разбие сребърния лък в главата му, но някак сега цялото държание на крал Азазел от изминалите два дни губеше всякакъв смисъл. Сега в очите му той беше повече негодник, отколкото спасител и Блейк можеше само да си мечтае да е обратно у дома, където да дразни рода Деламонт или Звездоброеца.

— Какво се умисли, малък плъх?

Сивите очи на момчето отбягваха тези на Ейджъл.

— Виждам го в движенията ти. Ходиш така, сякаш искаш да пробиеш дупки в земята. Нещо от това което казах ли те разстрой?

Ейджъл не беше угрижена, а по-скоро любопитна да разбере какви бяха отношенията между двама им. Затова тя тихо изчака Блейк да отговори, завъртайки кичур руса коса около пръста си.

— Не съм разстроен. Просто се чудя... — той изненадващо се ухили. — Дали Мадам Юн има приятелки, на които да мога да се полюбувам?

Ейджъл издиша остро и го перна зад врата, почервеняла от срам.

— От къде мога да знам аз, скапаняк такъв! На такава ли ти приличам?

Блейк я дръпна по-далеч от тълпата и изчака да изостанат, за да каже:

— По реакцията ти съдя, че не си била с никого досега. — той махна с ръка за да възпре обидите напиращи върху езика й. — Спести си го. Не ме интересува любовният ти живот.

Тя грубо отблъсна ръката му от рамото си и вирна високомерно брадичка.

— Ами ти? Твоята сродна душа е вътре с Астарот. — Ейджъл се ухили злобно. — Току-виж двамата си поделят Мадам Юн когато спрем за почивка.

Блейк изсумтя и притвори очи, взирайки се в красивото чисто небе.

— Че какво ме интересува мен...

— О, богове, тя му духа! — очите на Ейджъл бяха насочени към каляската на краля.

Блейк веднага отвори широко очи и стисна здраво лъка си, когато осъзна, че беше фалшива тревога. Той изкриви устна, поглеждайки раздразнено момичето-нефилим.

— Да не си казала и думичка.

— Сигурна съм, че просто искаше да го защитиш.

Той присви устни и погледна встрани.

— Точно така.

— От фелацио.

Блейк се извърна омърлушено от Ейджъл и закрачи оживено напред, стремейки се да държи възможно по-голяма дистанция помежду им.

Момичето нефилим грешеше. Той не ревнуваше. Просто мисълта тази жена демон да докосва гладката загоряла кожа под коприната робата на краля някак не му се нравеше. С периферното си зрение Блейк видя сини криле да посичат ясното небе и се стегна, когато Белиал се приземи елегантно върху ръба на каляската пред него. Нефилимът скръсти крака и опря гръб на кралската каляска, усмихвайки се палаво към ДеЛамонт.

— Здравей, Амон.

— Белиал.

Синьокрилият се приведе леко напред, подуши два-три пъти въздуха и изпусна дълбока въздишка.

— Мирише ми на девственик, който продължава да бяга от тайните на секса. До кога ще отказваш да приемеш, че му принадлежиш?

— Ти...! — Блейк беше вдигнал лъка и насочил една от стрелите в колчана на гърба си право към гърдите на Белиал. — С тази уста ли целуваш майка си?

Белиал потръпна.

— Не си падам по тия неща, мой човек. Но по сочният ти задник върху завивките на леглото ми... е, това е друг въпрос.

По бузите на Блей нямаше и едно местенце, което да не грее в яркочервено.

— Ще те убия! — закани се Блейк и скочи отгоре му, започвайки да го налага.

Сини пера се разхвърчаха по пътя, но не мина и миг, преди каляската плавно да спре през голяма пет етажна сграда в червено. Няколко от стражите издърпаха Блейк от Белиал, а други отвориха вратите на каляската.

Първа Астарот пристъпи начетено навън, следвана от Елиас и Азазел. Тълпата вдигаше ръце, хвърляйки венчелистчета върху тях. Някакво дете се приближи с венец от розови маргаритки, който даде на Елиас. Икономът се усмихна широко и коленичи за момент, позволявайки на момченцето да му сложи венеца.

Блейк изтри кръвта от бузата си с опакото на ръката, срита Белиал за последно и се шмугма сред тълпата, проследявайки с очи как всички от свитата на краля влизат в сградата.

— Хайде! — побутна го Ейджъл. — Тук ли ще стоиш цял ден?

— Може ли?

— Не се прави на остроумен, язовец! Влизай вътре или ще те вкарам с ритници. Забрави ли за плана ни?

Разбира се, че не беше забравил. Просто идеята да се сблъска с тази Мадам Юн...

— Идвам, идвам! — промърмори.

Дано има алкохол, мислеше си с надежда Блейк, прекрачвайки прага на странната сграда. Щеше да се нуждае от цялата подкрепа на света, за да не убие някого до края на деня.