𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава девета

Ауч, помисли си Блейк, представяйки си болката, през която в момента преминаваше крал Азазел. Макар и митично създание, той се вцепени и се отпусна по лице върху завивките, издишвайки през зъби. Блейк се изтърколи секунда преди тялото на другият мъж да го смаже с тежестта си и го потупа засрамено по рамото, преди да хукне към прозореца с тежките завеси.

Това беше много подло, но той не ми остави друг избор.

— Съжалявам! — провикна се с искрено извинение Блейк и затегна шала около врата си, преди да се обвие като коала около дебелата колона и да се плъзне надолу.

Обмисляше да скочи в задния двор, но видя група стражи да играят карти под едно дърво и опря крак като мост, стопирайки слизането.

Явно трябва да се промъкна през двореца.

Доволен от липсата на хора по коридора пред себе си, Блейк спусна шала ниско над лицето си докато се отправяше към другата колона в острещната стена. Той се прехвърли чевръсто през нея, спусна се до зелената трева отдолу и се мушна в тълпата, оставил пролука само за очите си.

* * *

— Желате ли вино, господине?

Блейк се придържаше към тълпата и гледаше да страни от продавачите, които бяха толкова напористи, че си позволяваха нахално да придърпат някой минувач по-близо, за да му направят реклама на продуктите си. Младото момче се дивеше на странните плодове от различни страни, каквито не беше опитвал никога досега, но не разполагаше с пари да си купи. Също и с време — все забравяше, че трябваше да се отдалечи максимално от двореца.

След около час обикаляне, Блейк вече се чувстваше уморен. Дори примамливите плодове не успяваха да задържат вниманието му за дълго. Той се огледа за хубаво място на което да поседне и видя страхотна самотна пейка под слънцето, близо до малко езерце с патици.