𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава тридесет и трета

Белиал можеше да се закълне, че видя как клепачът на Азазел подскача в нервен тик. Междувременно Блейк наклони ухилената си глава и няколко къдрави кичура от косата му се пързулнаха по бялата му кожа.

— Ази! Ази! — той закри наполовина устата си с ръка сякаш споделяше тайна. — Трябва да опиташ от виното на Белиал. — и се изкикоти така силно, че изгрухтя.

Белиал ръчна с пръст юмрука на брат си с който Азазел го държеше за предната част на робата.

— В своя защита искам да кажа, че момчето се напива много бързо и само пожела да пие.

— Може ли да си говорите малко по-тихичко? — изфъфли Блейк от мястото си. — Някои хора се опитват да спят.

Жълтите очи на краля потъмняха до старо злато.

— Имаш три секунди да се скриеш от погледа ми. —Белиал премига шокирано. Дори пиянските корабчета в очите му спуснаха платна и отплаваха ужасено. — Едно...

Всичкият алкохол се изпари от ума на по-малкият брат и той разкъса плата на робата си, хуквайки с всички сили по коридора. Азазел проследи с очи как прескоча една от възглавничките, плъзва се по пода и се изправя, загубвайки се от полезрението му.

Ръката на краля се вдигна и разтри слепоочията му. Той вдигна глава към сродната си душа и се отправи към скрина. Блейк го погледна с воднисти, жални очи.

— Нали няма да ми се караш за онова куче?

Беше толкова сладък със зачервените си бузи и рошави къдрици, че Азазел се наведе и коленичи до скрина, опирайки ръце на ръба.

— Какво куче? — попита нежно и хвана едната ръка на момчето, разглеждайки местата на които капакът беше притиснал пръстите.

Пухкавите устни на ангелчето пред него се свиха сладко в розичка и Блейк засрамено извърна глава настрани. На устните на Азазел се появи усмивка.

— Кучето на Мадам Юн.

Кралят вдигна ръка и покри устата си с ръка, усмихваки се. Малкият Блейки не знаеше, че в Между нищо не умира и сигурно въпросното куче вече е добре, каквото и да го беше сполетяло с тези двамата.

— Какво ти е се е случило? — попита Азазел и целуна пръстите на момчето, карайки натъртеното да изчезне.

ДеЛамонт разроши косата си със замъглен поглед, преди да поклати глава.

— Не знам. — промърмори сънено. — Ази, тя е много грозна. Нали няма да спиш с нея?