𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава тридесет и осма

Sant Anel: Не мога да ви опиша какво щастие е да видя, че първата ми boy X boy история достигна такава популярност. 3K прочитания! Вие сте истинско съкровище, прекрасни цветя и ако мога, бих ви дала цялата любов на света! ♡

Когато и последните мишени бяха поставени, Блейк се отдръпна на разстояние и изтупа доволно ръцете си.

— Отлично, млади господарю!

Блейк се усмихна лъчезарно на Елиас и прегледа отново колчана си със стрели. Всичко си беше на мястото.

— Хайде, демоне, да те видим какво можеш!

Мефистофел се подсмихна от мястото си сред своята каста и протегна ръка към стоящата до него Астарот, която със задоволство в очите си му подаде златен, инкрустиран с обсидианови кристали лък. Тетивата бяха отлични, извивката в края на лъка беше съвършена, а блясъкът му грееше от перфекционизъм под яркото слънце.

— Ще съжаляваш за всяка дума която си изрекъл днес, глупаво момче. — изплю гневно Мефистофел и изпъна тетивата, прицелвайки се безупречно. — Десетка.

Стрелата изсвистя и се заби право в средата на мишената без никакви отклонения. Блейк премига изненадано, но бързо се ухили отново и изпъна собственият си лък.

— На бас, че стрелата ми ще посече твоята през средата.

Кастата на нефилимите начело с Уриил нададе удивени възгласи. Азазел скръсти ръце пред гърдите си с толкова мрачно изражение, че облаци започнаха да се скупчват над главата му.

Блейк остана непоклатим:

— Ка-чао!

Стрелата прелетя с такава скорост, че превърна тази изстреляна от Мефистофел в трески с бързината на магия. Демонът стисна толкова силно стрелата, която държеше в ръка готов да изстреля, че тя се счупи на две в дланта му.

Блейк лениво се подпря на едно малко дръвче, преметнал крак връз крак.

— Не плачи Мефи, изстрелът ти беше отличен.... просто аз съм по-добър.

Жълтите очи на Азазел бяха впити в младото момче и изпълнени с неясна емоция, която нефилимът не допускаше да се изпише на лицето му.

— Колко си самонадеян само! — изръмжа раздразнено водачът на демоните.

Пръстите му се обвиха около новата стрела и той претегли хубаво тежестта, пристъпвайки от крак на крак. Последваха три секунди строга концентрация, сетне стрелата му избута тази на Блейк на земята, забивайки се по-дълбоко от всякога в мишената.

Мефистофел самоуверено се изтегна като котка и се престори, че се прозява.

— Да видим как ще я свалиш сега.

Чернокосото палаво ангелче се поклони на шега, извади три стрели от колчана до себе си и се приближи до Азазел. Краката му спряха на няколко крачки пред кралят на Между и Блейк усмихнато спусна ръка по тялото си, развързвайки колана на сатенената си роба. Жълтите очи на сродната му душа се разшириха в шок.

— Ваше величество, този изтрел е във ваша чест.

Той му намигна закачливо, завърза колана върху очите си и изтегли назад наведнъж и трите стрели.

— Какво пра...

Ала преди Азазел да е имал възможността да се изкаже стрелите полетяха със свистене и се забиха едновременно в мишената, унищожавайки тази на Мефистофел до последното перо.

Блейк дори не свали колана от очите си, а просто се поклони към краля с усмивка.

— Ваш ред е, Мефистофел.

До ушите на Блейк достигна разярено ръмжене и той отскочи ловко назад, превъртайки се на ръцете си. Снежнобелите му пръсти избутаха колана от лицето му и Блейк се приведе настрани, избегвайки нова стрела.

— Ще те науча аз...

Азазел стисна устни и махна с ръка, запращайки Мефистофел във въздуха. Членовете на кастите подсвирнаха и приследиха с очи как се изгуби между облаците, преди да чуят оглушителен вик и разбиването на тялото му в короната на едно дърво.

Блейк тръсна глава и се подсмихна към Азазел.

— Страхотно круше имаш.

Кралят вдиша дълбоко и рязко се извърна към Астарот.

— Смятам, че предизвикателството приключи. Вашият водач изгуби.

— Той не е...

— Простете, че се намесвам, госпожо... — Елиас застана плътно до Астарот и препречи пътят й за бягство. — Но вашият водач не само загуби, а заслужава да бъде убит. Никой не посяга на кралското семейство безнаказано.

Астарот почервеня от срам и нервно закърши пръсти.

— Аз... той... но той не го удари!

Елиас се приведе към лицето й и с широка усмивка рече:

— Нашият крал не е стигнал дотук с божията помощ. Ако искате да опазите живота си, по-добре си вървете. — сините му очи блеснаха опасно. — За ваше добре е да е веднага.

Астарот се поклони на треперещите си крака и подви опашка. За по-малко от едно мигване на окото цялата каста демони, заедно със своят пребит водач, се изпари в пространството.

Блейк подсвирна силно.

— Какво яко трикче. Жалко, че не им помогна да спечелят.