𝐃𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐲'𝐬 𝐛𝐨𝐰 [boyXboy]

Глава петнадесета

Блейк ДеЛамонт се събуди от топли слънчеви лъчи греещи кожата му и протегна ръце, прозявайки се широко. Въздухът ухаеше на вишневи цветове и мъничко венчелистчета се носеха на вятъра. Блейк премига сънено и потри лице с ръка, когато изведнъж осъзна, че раната я няма. Той повдигна ръка пред лицето си и внимателно заоглежда кожата. Нямаше нищичко, което да покаже, че някога там е имало прорез от нож.

В сърцето му разцъфна надежда. Може би най-сетне се беше събудил от онзи ужасен сън с крилати създания и крал, който твърдеше, че Блей е неговата преродена сродна душа.

Ухилвайки се като малък дявол той се претърколи настрани с идеята да продължи да се излежава още половин час в леглото преди да слезе за закуска. Или обяд. За него беше без значение.
Само дето когато се извъртя настрани, Блейк се блъсна в нещо топло и твърдо, а мисълта за съня се оттече от съзнанието му със скоростта на въздух от спукан балон. Той рязко вдигна ръка и заби пръст в нещото пред лицето си.

— Опитваш се да пробиеш дупка в гърба ми ли?

Момчето бавно повдигна очи към лицето на огромният, гол мъж пред себе си и писъкът замря в гърдите му.

— Не...

— И въореки това ако продължаваш, ще успееш.

— Ние н-не сме правили нищо, нали? — попита Блейк с надежда.

Едното жълто око на Азазел се отвори и проблесна с весел пламък.

— Не знам колко ниско мнение имаш за мен, но те уверявам, че не съм изнасилвач.

Блейк почервеня от срам и се обърна с гръб към Азазел, опитвайки се да си поеме дъх.

— Т-тогава къде са д-дрехите ти? — прошепна с пресеклив глас. — Ако не сме правили нищо защо си гол?

Блейк почувства как леглото се тресе от смеха на Азазел.

— Ако не си забелязал навън е доста топло. Дори с отворен прозорец човек едва спи вечер в тази горещина.

Блейк затвори очи и си наложи да нормализира дишането си.

— Това твоето легло ли е?

— Аха.

— Ако повдигна одеалото ще открия ли дрехи върху себе си?

Леглото от страната на Азазел се разлюля докато кралят се изправяше в седнало положение и прокарваше пръсти през дългата си коса. Няколко от кичурите погъделичкаха Блей и той изписка тихо, отдръпвайки се до сами ръба на леглото.

— Защо не провериш сам? — подразни го Азазел и се изплъзна от завивките, отправяйки се към скрина за дрехи.

За изненада на Блей кралят не беше гол — носеше черен панталон който се спускаше ниско на хълбоците му. Как Блейк разбра ли? Ами, надникна изпод ръба на завивката. Срамно и детинско действие, но просто искаше да се увери, че не е спал в едно легло с гол мъж. Когато обаче погледна под собстената си завика всичкото успокоение замина по дяволите.

— Дрехите ми ги няма.

— Аха.

Блейк се обви в чершафите като пашкул и погледна навъсено Азазел, който от своя страна повдигна въпросително вежда.

— Какво да облека?

Кралят все още не беше завързал робата и златистата кожа се очерта върху стегнатия му корем докато поставяше ръце на кръста си.

— Хмм, бяло ти отива. Можеш да останеш в леглото ми докато се върна. Имам малко работа по пролетния фестивал, но след откриването ще бъда изцяло на тове разположение.

— Как не! — възкликна Блей. — Къде е Елиас?

Азазел улови двата края на робата и завърза колана на кръста си.

— Радвам се, че си толкова близък с нашия иконом...

— Твоят иконом. — поправи го веднага Блейк.

— ...но се опасявам, че Елиас е затрупан с работа. Ще трябва да си ослужиш с някоя от моите дрехи.

Пакостливият ангел сви устни в негодуване. Азазел се подсмихна и покри устата си с ръка, наблюдавайки как чершафеният пашкул се приплъзва с гъсенничести движения към ръба на леглото. Блейк беше най-сладкото нещо, което някога беше виждал — малко пакетче щастие в закачлива, предизвикателна опаковка. Идеалното прераждане за Амон.

— Кога мислиш да стигнеш до скрина? — подкачи той Блейк.

— Когато стигна! — сипна се човешкият пъшкул и продължи методичното си придвижване.

Кралят потри нос за да скрие усмивката си с ръка.

— Аха... — Азазел се проклашля и обу черни обувки от кожа, завършващи облеклото му. Беше готов да излезе. — Ако се нуждаеш от нещо отвори вратата и помоли Белиал. Сложил съм го на пост, тъй като има ужасният навик да съсипва всеки пролетен фестивал, обиждайки демони и ангели от всяка каста по възможно най-безсрамния начин. Не забравяй, че ти ми принадлежиш, а това го превръща в твой твой слуга. Ще се радвам да видя как някой най-сегне го поставя на мястото му. — очите на Азазел се смееха, но лицето му беше сериозно. — И моля те, не бягай.