Magcon

Глава 12

Чух рълопляскане. Отделих ме се и всички ни гледаха, освен Камерън. Люк ме хвана като чувал с картофи и каза, че ще си поговорим доста за тази моя постъпка. Ядосах се, защото мразя да ме носи така(той пък мрази да отивам някъде, без никой да знае), а още повече се ядосах на Киан, че ме остави на Люк. После аз ще си поговоря доста с моето момче за неговата постъпка. Качихме се в моята стая и Люк побърза да ми се скара:
-Касиди, защо никога не казваш на никого къде отиваш?
-А ти, защо се държиш с мен като с 1-вокласничка??
-Не е вярно Кас!! Грижа ме е за теб!! Ти си ми като сестра!!
-Която е на 7!!!
-Касиди, как искаш да се отнасям с теб като с 18-годишна, кати се държиш като все едно си на 7!!- е това заболя. Сълза блесна в окото и нож се заби в сърцето.-Кас,не исках да прозвучи така.-беше късно. Толкова години приятелство е мислел, че съм....Мислите ми бяха прекъснати от Киан. Сега беше ред аз да ми се карам, но вече не ми беше до това. Легнах си и Киан понечи да ме целуне, но се отдръпнах. Пробва се няколко пъти.
-Защо?-пита той.
-Защо ме остави на Люк?
-Той ти е като брат и за това...
-Вече не сме като брат и сестра! Не ми се говори сега!
-Ок. Аз отивам до...- не го чух. Аз вече бях заспала.
*Киан*
Момичето ми бе тъжно. Реших да отида до Люк и да видя какво е стансло. Почуках на вратата на стаята на другите. Отвори ми Камерън. Гледаше ме с отвръщение. Все пак ме пусна да вляза. Поговорих ме диста с Люк. Каза, че не го е мислел и като ме изпращаше каза:
-Наранявам я за втори път този месец!
-Утре всичко ще се нареда! Споко бро!
-Как да съм спокоен? Моля те огледай и ръцете да не се е нарязала!
-Спокойни! И ти пък и ти как си изпеткъл!! Нали не е сама?!
-Да, но трябва да ме разбереш като сестра ми е.
-Виж Люк тя вече не се чувства така. Този път си я разтроил повече. Утре трябава да управиш нещата!! Айде сега лека!!-казах аз и тръгнах.
*Касиди*
Малко след като Киан тръгна се събудих и оъидих на терасата. На другата Люк говиреше с миличкия ми как ме е наранил. Седнах на земята и чух целия разговор. Този път само с думи нямаше да му простя.
*Люк*
Сълза блена в очите и и завих нож в сърцето и. Как мижах да я нараня така....