Magcon

Глава 42

Цяла нощ не мигнах. Мислех за човека, който толкова много ме нарани, и който толкова много обичам.  В момента е 9:30, точно сега се умасях в сън, когато скапания ми телефон избибка. Имам съобщение от Киан. Към него изпитвам омраза и любов.
Киан:Весела Коледа, Кас! Приятни празници! И, много съжалямам, че стана така, но ние само си писахме....
Касиди:Празниците хич не са приятни, Киан! Боли ме и това ми пречи на всичко, което върша. А, аз глупачката се чудех, защо не си тук с момчетата...
Оставих телефона и получух съобщение, отново от него.
*Неутрална гледна точка*
Киан:Какво те са при теб в Сидни?!
Касиди:Да, те са тук  заедно с 1д,5сос, абе в къщата сме много хора...
Киан:Ако знаех щях да дойда...
Касиди: И щеше да оставиш Ая?
Киан:Ами...Кас защо въобще си пишем на тая тема?!
Касиди:Щото Касиди ся в момента страда, Киан!! Ти тъп ли си или да?! Ще се разправяме, като се приберем-Мат.
*Матю*
Видях, че Касиди в момента си пише с Киан и затова реших, и аз да му изпратя едно съобщение.
-Весела Коледа, Кас! Айде да ходим да отваряме подаръците!!!-и я задърпах надолу.
-Мат, чакай по пижама съм!!-каза тя и се смеше на реакцията ми.
-Нищо! Айде разопаковайте!-казах аз. Всеки почна да отваря кутийте с името си. Аз имах камера, кецове, презервативи, футболна топка и други.
*Киан*
В голяма каша съм. Обичам Касиди, но ме боли, че не е до мен. Запознах се с Ая преди няколко месеца и така без да искам, изневерих на единственото момиче, което обичах истински. Вече почти я забравих. Ая също не е лоша, но тя ме май ме използва, за секс или да се натискаме, не готви, не прави салта, не е Касиди.
~ Киан, идиот такъв, как си я забравил, като казаваше, че не обичаш Ая като Касиди, защо не е Касиди!!~плеснах си умствен шамар.
Сутринта писах на Касиди. Щом прочетох всичко това, което съм й причинил, сърцето ме заболя. С Ая си разменихме подаръците и под елхата видях, подаръка, който Касиди каза да унищожа. Нямаше да го направя. Отворох кутийката и вътре имаше сваровско сърце, което като отвориш виждаш наша снимка прегърнати. Реших да го сложа на клячовете си и никога нямаше да го махна. Вече сложих сърцето и Ая дойде, усмихна се, и ме целуна. Щом видя сърчицето, взе ключовете от ръцете ми, отвори го и ми се развика.
-КИАН, ТИ ЩЕ МАХНЕШ ТОВА СЪРЦЕ ОТ ТУК!
-Мне!-казах и се усмихнах самодоволно. Ая се качи горе, видимо ядосана и след малко се чуха викове от стаята ми. Качих се горе със скоросра на светлината. Влязох вътре и видях всичките ми снимки с Касиди, и плаката от списанието скъсани. Ядосах се много на Ая.
-Ти добре ли си?! Ая, защо го правиш?!
-Сега аз съм твое гадже  не тя!-каза и излезе някъде. Сега не ми пукаше. Само в сърцето ми и сваровския подарък беше спомен за невероятното момиче. Легнах на леглото и сълзи се спускаха по лицето ми. Пуснах си диска на Касиди  стиснах сваровското сърце и затворих очи.