Magcon

Глава 54

Отново съм в болницата. Чакам момичето ми да се събуди. Както казах надеждата в мен е полу мъртва.
*Касиди*
Събудих се бяла стая. На 100% съм сигурна, че това е болница. Припомних си последните случки-как усетих падането, разбиването и че казах на Киан, че го обичам.
-КИАН!-извиках. Вече мислех на глас. Пулса ми се препускаше. Аз не знаех къде е човека на мечтите ми.
-Касиди!-извика някой. От начало се мъчех да разпозная човека, но не след дълго видях, че това е моето момче. Дойде един доктор.
-Как сте?
-Добре, само крака ме боли.
-Той е счупен и утре преди да Ви изпишем ще му сложим шина!-заяви доктора и излезе. Сега влезе Киан. По лицето му се стичаха сълзи дойде и седна на леглото до мен.
-Защо плачеш?
-Касиди, аз съм виновен за всич...-не го оставих да продължи.
-Киан, не е вярно!
-Вярно е, Кас, когато самолета се разби, аз и другите будни извадихме всички, но аз те забравих, заради мен беше в кома четири месеца!-каза момчето, а аз погледнах календара. Един ден преди рождения ден на Киан. Гушнах го силно и след това го целунах по бузата.
-Би ли извикал лекаря?-той само кимна.
-Викали сте ме?-каза доктора.
-Да, имали шанс да не изпишите днес?
-Защо?
-Защото утре е рождения ден на този с шаренара глава.
-Момчето, което стоеше неотлъчно до Вас, през четирите месеца.
-Моля?
-Да той 24/7 беше тук и да можем да Ви изпишем.-каза доктора. Киан ми бе донесъл дрехи. Облякох ги и ми поставиха шината. Казаха, че вече може да тръгваме. Отидихме до колата на Киан. Е, той отиде, а аз бях носена. Стигнахме до новата къща. Е, явно вече живея тук. Стигнахме до вратата. Той ме свали и аз се подпрях на вратата. Отвори и ми помогна. Щом влязохме вътре видях всички тъжни. С Киан минахме тихо и отидохме в кухнята като търсех да пусна някоя весела песен. Реших да пусна California, новата песен на Джак и Джак. Намерих и текста. Киан влючи един микрофон. Даде ми го. Гледах текста и пях.
*Неутрална гледна точка*
Момичето пееше в кухнята. Всички мислеха, че им се причува.
От вратата влязоха Хари, Люк, Найл, Лиам и Луи. Люк и Хари не мислеха, че им се причува.
-Вие, чуватели?-попита Хари.
-Този глас....хайде!-каза Люк и всички се запътиха към кухнята, където откриха момичето, което чакаха да се събуди от кома. Киан спря песента и всички извикаха:
-КАСИДИ!!!!!!!!-почнаха да я прегръщат всички по един.
-Добре, може ли някой да ми помогне да стигна до хола.
-Аз!-каза Киан и занесе момичето до хола и реши да я попита.-За мен, защо нямаше прегръдка?-момичето го гушна и го целуна по бузата. Киан сложи Касиди на един фотьойл и седна до нея.
-Е, как си?-попита Майк.
-Добре!-каза момичето и Киан се прозя.
-Киан, отиди и си почини, изморен си!-каза Касиди.
-Не, а...!-не успя да довърши.
-Не те питам! Бързо горе!-заповяда Кас. Момчето разбра, че е загубил "спора" и се качи горе.
-Мат, хайде!-извика го Касиди.
-Къде?-попита я объркано момчето.
-В мола....-не успя да продължи.
-Ама, ти туко-що се събуди от кома и искаш да ходиш в мола?!-момичето кимна.-А, не!-заяви твърдо момчето.
-Джак?
-Не!-отсече Гилински.
-Да!-каза Джонсън.
-Добре, някой да знае къде са ми нещата?!
-Чакай, ще ти помогна да се качиш горе!-каза Нора и стана да помогне на приятелката си.
Двете момичета се качиха горе.
-Защо ще ходиш до мола?
-Утре Киан има рожден ден и като стане, ако с Джонсън не сме тук, да не си посмяла да му кажеш, че сме в мола!
-Добре!-Елеонора вдигна ръце в знак, че се предава.
-Ок.-Касиди облече къси дънкови панталонки, бял потник и карирана риза. Елеонора й помогна да слезе и с Джонсън тръгнаха към мола.
*Касиди*
С Джонсън сме в мола, но не знам какво да взема на Киан.
-Джак, какво да му взема? За какво говореше, когато се прибираше поне за малко?
-За теб!
-Не ми помагаш!
-Еми сори, ама той говори само за теб!
-Клипове снимали?
-Да, ноооооо....
-Ноооо?
-Майк и Найл без да искаха счупиха камерата, която му подари за предния рожден ден и той бе меко казано бесен!
-Защо?
-Тя беше от теб, а ти бе в кома и правеше всичко възможно, за да те чувства при него.
-Добре, отиваме за камера!-казах и Джак ми помогна да отидем до магазиба за технологий.
Избрах най-хубавата камера, която имаха. След това до парти магазина и още няколко магазина, и вкрайна сметка взех подарък на Киан ,и не е само камерата.
-Добре, мисля, че сме готови!-казах аз.
-Торта?
-Оффф, айде до сладкарноцата, Джак!-поръчахме и торта, и се прибрахме като оставихме покупките в багажника на колата на Джак, за да не ги види Киан.
Влязохме в къщата и видях Киан да крачи напред-назад.
-Ето ви и вас! Къде бяхте?
-Разхождахме се. Беше ми скучно и помолих Мат, но той имаше работа, затова дойде Джак Дж.
-Защо не ме извика?-попита отново. Охххх, Киан спри да задаваш въпроси!!
-Ти си почиваше и затова..
-Окк!-телефона му звънна.-Хора връщам се след малко!
-Къд...-той не ме остави да довърша.
-Тайна!-и се усмихна. Изчаках го да запали и да потегли.
-Утре вие ще направите партито, а аз ще занимавам Киан.
-Така не е честно!-обади се Матю.
-Не бе честно да ме оставиш в мола с Джак, ама...!
-Мислех, че съм добра компания?!-каза "тъжно" Джонсън.
-Добра компания си, но много обичам Мат да мрънка!-казах и ги ощипах по бъзите. Всички се засмяха.
*След няколко часа*
Седя на дивана и не мога да мръдна. Супер скучно ми е. Всички са навън, освен Киан.
-КИАН!!!-извиках го.
-ДА!-получих вик в отговор.
-МОЖЕ ЛИ ПОМОЩ!-тогава той слезе по стълбите.
-Естествено! Какво има?
-Скучно ми е!
-Да гледаме филм?-само кимнах и се качихме в неговата стая. Е, той ме качи:-)
Бележка:
Съжалявам, че я забавих толкова много, но бях в мола, на почивка и пак мола, и дъа. Чакам мнение:-)!