Magcon

Глава 17

След като разбрах, че Касиди има друг се прибрах в хителската стая, която делях с Люк. Бях много ядосан.
-Какво ти е?-попита Люк.
-Ядосан съм.
-Защо?
-Не ми се сърди, бро, но предпочитам да не говоря!-казах аз.
-Добре, но ако искаш да споделиш-на среща съм.-каза той.
*Касиди*
След като взех камерара от братовчед си, го целунах по бузата и тръгнах към мола. Щях да му взема и едно средно голямо мече, след като знаех, че Киан много обича да се гушка. Взех мечока и се прибрах. Като се върнах разбрах, че багажа ми е изгубен. Откачих. Отидох до стаята на Люк и Киан да помоля Люк да ми даде едина тениска. Имах два куфара и са изгубили този с тениските ми, якето и роклите. Дригия беше при мен. Отидох и ми отвори дъгичко. Понечих да го целуна, но той се отдръпна.
-Хей!-казах аз.
-Здрасти!-каза той ядосано.
-Може ли да вляза?
-Да-каза малко по-спокойно. Влязох и видях, че Люк го няма.
-Търсех Люк, но явно го няма, а ти дъгичко защо си ядосан?
-Касиди, аз късам с теб! Моля те не казвай нищо!-каза той. Сърцето ми се разкъса на хиляди пърченца. Сълзи се стекоха по лицето ми. Тръгнах към вратата.
-Киан, моля те кажи на Люк да ми се обади после!-казах и излязох. Не бях ядисана. Бях тъжна. Плаках доста време. После седнах на бюрото в стаята, която делях с Наш и познах да рисувам. Нарисувах едно разбито сърце. На врата се почука и изтрих сълзите си. Отворих и Люк влезе.
-Какво има, Кас? Киан каза, че си ме търсила?
-Да! Изгубили са ми багажа и искам да те помоля да ми заемеш една тениска?!
-Разбира се! Ела да ти дам!
*Люк*
Кас ме помоли за една тениска и естествено щях да и заема. Отидохме в моята стая. Киан беше тан, но не си говориха. Размениха си един поглед и това беше. Дадох на Кас 7-8 тениски.
-Вземи ги всички! После ще ми ги върнеш!
-Много благодаря!
-Ок, а сега ви оставам.-казах и излязох.
*Киан*
-Хей!-казах аз.-Изгубили са ти единия куфар?
-Да! Киан, няма да те питам защо късаш с мен, но искам да те питам друго~Можем ли да бъдем приятели?
-......Защо не?
-Радвам се!
-До после, приятелко!-казах аз и тя излезе от стаята. Чудите се защо се съгласих да сме приятели? Защото макар и ядосан, аз я обичам!!