Magcon

Глава 38

*След 2 седмици*
Утре е първия учебен ден и Киан си тръгва. Ужас. Толкова го обичам, но тъпоя университет. FUCK!!. Не искам да си тръгба, но е ясно, че няма как. Не, че не може да остане тук, но той има работа в Лос Анджелис. С Киан си лежахме, когато телефона му звънна. Щом затвори, видях, че ичите му са пълни със сълзи, които всеки момент ще потекат. Скочих веднаха и му се хвърлих на врата. Той ме прегърна и каза:
-Мислех, че имам още няколко часа с теб, но се налага да тръгна днес.... и не знам защо..родителите ми казаха, че е спешно.....
-Не искам да си тръгваш!
-И аз, но..
-Знам!
-Аз отивам да си приготвя багажа..
-Ще ти правя компания!-казах аз и отидохме в стаята за гости. Той си оправяше нещата и като свърши каза:
-Може...не е нужно да късаме, може да поддържаме връзка, но..
-Ще трябва да е приятелска, понеже...
-Няма да имаш време...
-Виж знам какво е някой да ти липсва.....-повече никои не каза нищо. Отидохме до летището и трябваше да си кажем, една дума, която никой не искаше да чува от устата на другия, а именно думата-Сбогом!-казахме си я и се целунахметолкова страстно за последно и за сбогом. Сърцата ни се късаха!