Magcon

Глава 19

Излязохме от хотела и започнахме да си говорим.
-Защо прегърна и целуна...
-Леонард-братовчед ми е Киан и защото ми направи услуга. От неговия магазин взех камерата.
-Оо, много благодаря. Искам да ти се извиня и да те питам-Ще станеш ли моето момиче?
-Да! Обичам те!
-И аз.-една целувка и по средата Киан се сети-Кас, оставихме камерата в хотела, при момчетата, сещаш се...
-Да!-почнах да тичам и да се премятам до хотела. Стигнах и беше в ръцете на Майк. Направих задно салто и успях да я взема от ръцете на Майки и камерата бе навредима. Всички ме гледаха с отворени усти.
-Какво вие не можете ли така?-Киан дойде-Камерата е жива-казах и му я подадох.
-Защо всички я гледате така?
-Тя направи задно салто!!
-Добре, айде стига сте ме зяпали!!! Побиват ме тръпки!
-Добре довечера в 19:30 в ресторант "Морски дар"!-каза Киан. Всички се качихме по стаите. По едно време се почука.
-Влез!!-казах аз.
-Здравей слънце! Какво е това?!
-Мамка му!-изпсувах аз и понечих да я взема от него, но понеже е по-висок от мен не успях.-За бога Киан, дай ми тъпата рисунка!!
-Кога я нарисува?-пита той, а аз гледах надолу.-О, не! Какво направих!! Трябваше да те питам, а не да късам с теб!! Бахти чудовището дето съм!!
-Стига, Киан! Ти не си чудовище!! Ела!-надигнах се на пръсти, прегърнах го, целунах го и му се усмихнах. Седнахме на леглото ми и гледахме филми.
-Киан?!
-Да, слънце!
-Как се казваше ресторанта?
-Морси дар!
-Ооо..
-Какво?
-Чудя се какво да облека!-реших да му спестя, че морската храна не ми понася.
-Кас, часа е 18:55! Трябва да се приготвяме!
-До после любов моя!-казах аз. Бързо изтичах до отсрещния магазин, в който продаваха маркови дрехи. Все пак ми бяха загубили багажа. По нах-бързия начин си купих една морско синя рокля. Когато погледнах часа беше 19:10. Взех се и токове в същия цвят като роклята. Прибрах се в стаята и изкарах Наш от банята. Изкъоах се, оправих си косата, гримирах се и се облякох за 15 минути. Рекорд!! Излязох и попитах Наш.
-Какво мислиш?
-Ти..ти..Касиди ти ли си?
-Ще го приема за добре!-той излезе и аз си обух токчетата. Всички бяха долу. Слизах по стълбите и всички ахнаха. Киан и Люк бяха най-изненадани.
-Искам всеки ден да имам рожден ден, ако ще се обличаш така!!
-Спокойно! Няма!-казах аз. Отидохме в ресторанта. Всички си поръчаха нещо за ядене, освен мен. Поръчах си само бананово фрапе. Киан забеляза. -Защо не ядеш?
-Не съм гладна!
-Стига! Отвори уста!-преди да кажа нещо, той ми натика една скарида в устата. Веднага ми се догади и тръгнах към тоалетната. Веднага повърнах. Излязох да си измия лицето и Киан ме чакаше. Беше много притеснен. Щом ме видя очите му светнаха.
-Какво ти е? Защо нищо не ядеш и щом изяде скаридата избяга?
-Морската храна не ми понася.
-Защо не ми каза?!
-Защото на теб ти е любима!-той ме прегърна-Имаш ли дъвка?
-Да, коте! Заповядай!-той ми даде дъвката и отидохме на масата...

Бележка:
Мерси +1,0К четения. Съжелявам, ако има грешка, но съм от телефон и е малко кофти. И ако някой се чуди защо съм изтрила другата си история~Te quiero~ имам няколко причини:
1.На почти никого не е интересна.
2.Ще пoчвам една обща история в следващата глава ще Ви кажа с кой и една моя наречена: Живота на Натали.
До следващата глава-Adios