Глава 55

783 43 0
                                    

*Киан*
С Касиди сме в стаята ми и се чудехме какъв филм да гледаме.
-Да правим нещо друго?-попитах, а тя се съгласи.
-Разбрах, че си бил много загрижен за мен?!
-Да!
-Защо?
-Кас, аз още те обичам!-казах го, а тя ме целуна. Усетих устните й върху мойте. Естествено отвърнах на целувката.
-Аз също те обичам!
-Значи сме отново заедно?-тя кимна.-На седмото небе съм!-сега аз я целунах.
-Искаш ли утре да прекараме целия ден само двамата?
-Още един човек ще дойде да те види-казах аз.
-Окей! Сега вземи някаква камера и оправи осветлението! Време е да снимам клип!-каза момичето ми.
-Ти си желязна!-казах и почнах да оправям осветлението.
-Кой ще идва утре?
-Баща ти!-казах аз и момичето ми се зарадва.
-Ще използвам момента!-каза тя, а аз я погледнах учудено-Телефона ми е някъде разбит на парчета.-рече поетично тя, което предизвика смях от моя страна.-Ами, че да!-нагласих светлините и камерата и тъкмо щях да вкюча на запис, когато Касиди ми се скара.
-Киан, колко време ще те чакам да включис камерата и да дойдеш!
-Ама, ти ще снимаш с мен?-зарадвах се, пуснах камерата и отидох до нея.
~Здравейте, хора! Както знаете, аз съм Киан и съм тук с моята любов!~казах и посочих красавица до мен.
~Здравейте и от мен! Пак съм на линия! Ако, някой ме е видял в мола и е решил, че му се превижда, ами не!
~Спипахте!~казах и почнах да я гъделичкам.~Какво правихте в мола?
~Гледахме Годзила~каза тя. След още малко спряхме клипа и после тя го редактира. Помнеше как се прави, дори и след комата.
*Елеонора*
Влязохме в къщата и тъкмо щях да целуна Люк, когато чух писаци от горе.
-Киан, не! Киан, стига! Нееее!!!-Касиди пищеше.
-Касиди!-казах аз и багоре тръгнагме, аз, Люк, Майк, Кал, Наш, Хейс, Мат, Кам, Джак, другия Джак, Шон, Конър, Картър, Джей Си, Твевър, Тайлър, Рики, Хари, Найл, Луи, Лиам, Роуз и Мартин.
-Какво става?-отидохме и ги видяхме. Той я гъделичкаше.-Абе, ей , вие добре ли сте? Вдигнахте на авария 22 човека!
-Заедно ли сте?-попита Мат.
-Ами, не трябваше да ме оставяте сама с него!-каза Касиди вдигайки ръцете си в знак, че се предава.
-Айде, да слизаме да ядем!-каза Майк.
-Какво ще ядем?-попита Киан.
-Ами, и ние не знаем.....-каза Кал.
-Момчета....-възкликна Касиди и набра пицария Годзила. Поръча две фамилни пици. Слязохме долу. Пиците дойдоха и решихме да гледаме "Тексаско клане". По едо време на Касиди й се доспа. Спряхме филма и пуснахме светлините.
-Утре какво ще правите?-попита Люк.
-За вас не знам, но аз си лягам-каза Киан и се качи горе.
-Лукас, ти да нямаш амнезия?!-попита Касиди.
-Защо?-попита гаджето ми.
-Защото ти обясних какво ще правиш!-каза тя.-Мартин?
-Да?
-Ти ще подготвиш музиката!
-Ок! Разчитай на мен!
-Мат?
-Кажи.
-Утре, ще звъннеш на родителите му и ще ги поканиш!
-Да, Касиди! Нали разбираш, че аз имам номера на родителите на гаджето ти?!-каза Мат съркастично.
-Оффф, аз ще го взема от телефона му.-каза Касиди и тръгна да става. По някакъв начин се качи горе.
*Касиди*
По някакъв начин се качих горе. Отидох до стаята на Киан. Почуках на вратата и от вътре се чу" Влeз".
-Хей!-казах аз.
-Ела!-каза той. Влязох в стаята и той скочи от леглото като попарен.-Чакай, ще ти помогна!
-Няма нужда!-той ме сложи на леглото и седна до мен. Лежахме прегърнати. От очите ми започнаха да се стичат сълзи. Една от тях падна на ръката на Киан.
-Кас, добре ли си?-попита много притеснен и тръгна да се изправя, но го спрях.
-Всичко е наред, просто много ми липсваше!-казах и го гушнах силно.
-Обичам те!
-Аз също!-казах и се целунахме нежно по устните.
-Какво мислиш да правиш скоро време?
-Мммм...не знам...ще се върна в Сидни и след това ще карам музикален колеж....
-Защо ще се връщаш в Сидни, ами всички ние....
-Искаш да....
-Всички живеем тук и ти също...остани...
-Добре!-целуна ме.
-Какво ще правим утре?
-Мислех си, след като ми купят нов телефон, да отидем на пикник?
-Съгласен!-каза дъгичко.
-Аз ще си лягам Киан, спи ми се!-казах аз, а той ме зави.
-Какво? Не може ли гаджето ми да спи в моята стая?
-Може!-казах и се засмяхме.
-Лека нощ!
-Лека!-казах и бързо се унесах.
*Киан*
Касиди заспа. Реших да сляза да видя има ли будни. Гледаха поредния страшен филм. Промъкнах се зад тях и ги стреснах.
-Оххх, Киан изкара ни ъкъла!-каза Хейс.
-Абе, я отивай да целуваш Касиди!-каза Наш и той, и всички останали нацупиха устни. Е, освен Люк и Нора. Те се мляскаха.
-Ииил, ти Наш се мляскай с Мариса, а останалите без влюбените, я да млъквате и отивайте си търсете момичета!-казах и се качих горе. Взех една възглавница и одеало и легнах на земята.
*Гледната точка на неутрален разказвач, след няколко часа*
Бе към 08:00 и момичето се събуди в леглото на приятеля си, обляна в пот.
-Кас, добре ли си?-каза Киан сънено и притеснено.
-Сънувах кошмар ...защо си на пода?
-Няма значение...добре ли си?
-Не!-лицето на Киан от сънено стана притеснено- Имам нужда от прегръдка!-каза момичето, а момчето видимо се успокои. Киан легна при приятелката си. Сгушиха се един в друг.
-Не знаеш как ме стресна?-рече момчето.
-Съжелявам!-каза момичето и двамата се унесоха в сън.
Младежите станаха след час и половина. Изкъпаха се, облякоха се и тръгнаха. Като преди това Касиди измъкна номера на майка му от телефона на Киан. Даде му го. Стигнаха до оговорената среща с господин Моргън.
-Тате....-извика Касиди и прегърна баща си.
-Здравейте, деца!-поздрави мъжа. -Какво ще правим сега?
-Отива ме до електронния магазин!-каза Касиди.
-Пак ли ти трябва нов телефон?-момичето само кимна-Кой ти е подред?-момичето сви раменш.
-Спрях да ги броя след седмия......-Киан не каза нищо, само й даде пет, защото и той не знаеше кой номер му е този телефон.
След като взеха на момичето айфон шест плюс, отидоха на пикник.
До 17:30 бяха на пикник. След това се прибраха в къщата, където живееха 24 човека.
*Касиди*
След пикника се прибрахме. Изпратих татко в мазето, където е партито. С Киан се разбрахме да се преоблечем и да слезем долу. Той каза,че ще си вземе и душ. Набързо облякох бялата рокля (като на снимката, но без аксесоарите) и шест сантиметрови токове. Оставих косата си пусната. Сложих си лек грим и взех подаръка.
Слязох в мазето и го оставих на къпчината подаръци. Чухме някой да слиза по стълбите и се скрихме, като преди това изключихме лампите. Той влезе и светна лампата. Всички изскочиха и извикахме "изненада". Видяме и веднага дойде при мен.
-Ти ли го направи?
-Не, всички останали...
-Но идеята бе нейна!-заяви Мат.
-Значи в мола, не сте гледали филм, а сте....
-Да!-казах и той ме целуна страстно.
-Хайде да отидем при родителите ни..-каза Киан и ме задърпа при тях.
-Здравейте, господин и госпожо Лоули!-казах учтиво.
-Здравей, ти трябва да си Касиди!-кимнах.-Киан, ни е говорил много за теб!-погледнаг го и му се усмихнах.
-Кас, ела за малко-каза Киан и оставихме родителите си да се опознаят.-Благодаря, за всичко любов моя!-каза и ме целуна страстно.
-Днес страстните целувки са повече!-казах аз.
-А, сега на сцената Касиди!-добре за това не бях подготвена.
-Хайде, на сцената!-подкани ме Киан. Б крайна сметка се качих на сцената. Музиката започна. Беше You&I на 1D. Стигнах до припева. Достигнах височините, но доста трудно. Изпях песента. Гърлото ме болеше. Щом слязох от сцената отидох и изпих една чаша вода. Киан отново ме повика.
-Пя невероятно, Касиди!-каза ми майка му!
-Благодаря!-отвърнах.
-Време е за тортата!-извика някои. Събрах ме се около тортата. Почнахва да броим.
-1...2...3...4...5...6...7...8...9...10...11...12...13...14...15...16...17...18...19...20!-и тогава той духна свещите, но те бяха вълшебни и не загаснаха от веднъж. Наложи се да духа още няколко пъти да духа.
Партито свърши. Щяхме да чистим утре. Гърлото ме болеше, но можех да говоря без проблем. Киан отваряше подаръците. Остана много доволен. Имаше още един. Той бе от Наш. Отвори го и вътре имаше презервативи.
-За да се пазите!-каза Наш, а Киан му каза.
-Ти гледай да се пазите с Мариса! Не ми се става кръстник на 20!-всички се смяхме.
*След две седмици*
Гласа ми вече е наред. Днес заминавам за колежа. Малко ми е кофти, че няма да познавам никого, но....
Вече бяхме пред колежа.
-Готова?-попита ме Киан.
-По-готова отвсякога!-казах и слязох от колата. Киан ми помогна с куфарите.
-Ще ти се обадя по-късно, любов моя!-казах аз.
-Ще чакам, слънчице!-казах Киан и се разделихме. Той тръгна към къщата, а аз към стаята си в колежа.
*След колежа*
Завърших музикалния колеж. Чакам Киан да дойде да ме вземе. Видях да приближава с BMW-то му. Той слезе от колата и дойде при мен. Прегърнаме. Последва и целувка.
-Касиди,-Киан застана на едно коляно-Касуди, любов моя, ще се омъжиш ли за мен?
-Да, милярд пъти да!-казах аз. Той ми сложи пръстена и се целунаха жадно.

А/Б-Съжелявам, че я забавих! До 15 ще пусна и епилога.

MagconWhere stories live. Discover now