Белязания

33 бонус глава

Дойде времето да приключим тази история. На мен ми беше на сърце, въпреки че Крис умря. Някак си ми се искаше да го оставя жив, опитах, но просто историята се разваляше напълно. Няма как в такава история, в която целя всичко да е автентично да го оставя жив. Може би някой ден ще направя история за младите фигури на българския ъндърграунд. До тогава закривам българската мафия с тази последна глава.

Пригответе носните кърпички! 🤧

❤️Vote/Comment❤️

— Крис, внимавай с вълните! – скарах му се, докато го гледах на плажа как тичаше, а аз се печах с опит да хвана тен, докато мъжът ми се губеше някъде по хоризонта.

Крис беше абсолютен пакостлия. Все гледаше да направи някоя беля, после те гледаше с големите си влажни зелени очи и бързо те разколебаваше от това да му се скараш. Беше голям манипулатор, но аз и Алексей някак си се оправяхме с него. Ако не единият, то поне другият беше на среща да помага когато имаше нужда. Миналата седмица беше навършил четири годинки и дори не бях усетила кога бяха минали толкова години. Четири години и от смъртта на Крис. Нито аз, нито Алексей го забравяхме. Всеки ден ни се случваше да си спомним за него, особено с нашето палаво дете. Алексей го гледаше с един носталгичен поглед, все едно гледаше брат си като малък. Честно, Кристиан нямаше никаква прилика с покойния си чичо. Бяхме му разказвали за него, беше виждал негови снимки, но само толкова. С Алексей до колкото можахме му обяснихме, че чичо му го нямаше, но така и не му бяхме обяснили причината. Беше още прекалено малък да я научава. Но нещото, което с Алексей ни озадачи още в момента, в който хванахме малкия за първи път в ръцете си, беше един малък родилен белег, отстрани на главата му. Алексей тогава почти припадна като го видя и изпадна в някакви странни състояния, заради което аз се уплаших. Чак стигна до това да повикам сестрата, за да му даде успокоителни, а когато се успокои ми каза, че онази нощ, Крис е бил гръмнат от същата страна. Вярвах, че той беше оставил малък отпечатък от себе си върху племенника си и го пазеше отгоре.

— Мамо, виж! – той ми донесе една красива бяла мидичка с перфектни релефи и аз я взех от него с усмивка.

— Много е хубава! Къде я намери? – усмихнах му се и се приближих към него, за да го целуна по челото. Видях и Алексей да идва към нас с чаша бива в ръка, моята алкохолна напитка и сок от череши за Крис. Усмихнах му се и на него.