Белязания

10 глава

Много се извинявам за моето отсъствие, но се случиха непредвидени събития в личен план, заради които ми се наложи да спра за малко. Благодаря за разбирането все пак!

❤️Vote/Comment❤️

Точно час по-късно бях пред личния хотел на Белязания, както ме беше инструктирал. Бях намерила не един, а цели три рапана. Бях щастлива. Може би имах най-голямата усмивка на лицето от всеки един турист тук. Тъпо, нали? Заради три големи здрави рапана. За мен обаче това беше много, и то за един час. Даже не за един час, а за по-малко, но това нямаше значение. Когато пристигнах пред хотела си помислих, че бях закъсняла, тей като Белязания го нямаше. Не знаех дали трябваше да остана там или да си ходя, но въпреки всичко реших да изчакам малко. И бях възнаградена с неговото присъствие не след дълго. Колите с бодигардовете му спряха до мен, а аз ги огледах внимателно, сякаш можех да видя къде се криеше той. Жалко, тъй като стъклата бяха затъмнени. Задната врата на колата по средата се отвори и оттам се подаде Белязания. Да излезе без охраната си беше нещо много смело от негова страна.

— Хей, красавице! – усмихна ми се широко, разкривайки трапчинките си. – Изглежда си намерила това, което си търсела. – предположи, кимайки към моята прозрачна найлонова торбичка, която държах в ръката си.

— Да! Даже цели три. – похвалих му се, а той се засмя и плъсна ръката си през кръста ми.

— Цели три? Това е супер! – отвърна искрено и постави целувка по бузата ми, сравнително близо до ъгълчето на устата ми.

— Единият е за теб. – извадих единия и му го подадох, а той ме изгледа с една известна изненада, но бавно пое рапана и го огледа колко беше запазен. Усмихна се с една чаровна момчешка усмивка и погледна към мен.

— Благодаря. – засмя се леко срамежливо, което го караше да изглежда очарователно. – Така и не разбрах, кога ще трябва да се връщаш в Русе?

— Ами... честно, до края на тази седмица. – признах му.

— Значи... както се казва можеш да тръгнеш и днес? – попита ме и аз кимнах.

— Да. Така излиза. – уверих го и той кимна.

— Изчакай за момент. – помоли и се върна към колата, която все още седеше и чакаше. Отвори вратата на пасажерското място и каза нещо на шофьора. Видях как само кимна, в знак, че беше разбрал и след това Белязания затвори тежката бронирана врата на колата и се върна при мен. – Е, красавице, какво ще кажеш да се качим горе в апартамента?