Белязания

25 глава

❤️Vote/Comment❤️

Ресторантът беше пълен с хора. Нашата маса беше навън и имахме гледка към Дунава. Не бях вярвала, че тази гледка отново щях да я видя. И този път по много други обстоятелства и с мафиот до мен. Крис можеше да бъде същински джентълмен, като ми отваря врати и дърпа стола, за да седна. Чак не можех да го позная. Неговият човек беше избрал да се облече в костюм - бяла риза, черни панталони и черно сако. Всъщност, като се огледах и всички тук бяха изтупани. За първи път се радвах, че бях облякла рокля.

— Теодор Велков ми се пречка. Какво предлагаш, за да го разкараме? – никога не бях виждала Крис толкова сериозен.

Тъмният му изпитателен поглед беше леден и забит в Дамян - информатора му.

— Знаеш ли какво открих за него? – попита го Дамян и Крис наостри уши. – С Алексей са много добри бизнес партньори и единият зависи от другия.

— С брат ми?! – попита Крис смаяно. – Това означава, че той бива манипулиран от Велков.

— Още по-лошото - брат ти е наивен и се поддава на "ласките" на Велков. Алексей е на негова страна. Ако отстраним Велков, то бизнесът на брат ти пропада на мига, тъй като двете фирми си зависят. – обясни му за пореден път, а Крис изглеждаше доста изнервен относно това.

— Не мисли за брат ми. Завещал съм абсолютно всичко мое на него ако нещо ми се случи. Ако умра покрай тази война, той ще има стабилна финансова възможност да върне фирмата си към живот и отделно да изкарва още пари и да се реализира. Изпипал съм всеки един детайл, затова не искам да мислиш брат ми. Аз вече съм го помислил. Без да искам. – изненада ме Крис с тази информация.

Значи нямаше да завещае абсолютно нищо на съпругата си? Отново се запитах какви бяха те и техните реални взаимоотношения. Възможно ли е жена му да не е с него за пари, а заради нещо друго?

— А Камелия? – поинтересува се също като мен Дамян, все едно беше прочел мислите ми.

— И за нея съм помислил. Къщата ми в София остава за нея. Макар и да знам, че Алексей си има жилище, което обича, аз съм му завещал панорамният си апартамент в центъра на столицата. Казах ти, че всичко съм изпипал до последният детайл. – Крис надигна чашата с „Джак Даниелс" и отпи бавно.

— Знам, че искаш да направиш нещо запомнящо се преди да си отидеш. Така, че името ти да се спряга още дълго. – Крис кимна на думите на Дамян. – Измислил съм нещо брилянтно. Нещо, което наистина ще те остави в историята и ще закрие подобаващо мафията в България.