Белязания

12 глава

❤️Vote/Comment❤️

Сънят ми беше нарушен от звънящ телефон. Секунда след това пък беше нарушен от разклащане на леглото. Или... май не бях в легло. Лежах на нещо странно. Отворих леко очи, а над мен се извисяваше Белязания, който току-що прилепи телефон до ухото си. Над него имаше сив таван. Бяхме в кола. Потърках очи, с което привлякох вниманието му и погледна към мен с лека усмивка. Изглежда въобще не обръщаше внимание на човека, който му говореше от срещната страна. Мисля, че дочувах женски глас. И щом се заслушах, установих, че наистина беше такъв. Даже чух нещо от рода на "Кога ще се прибираш вкъщи?". Изтръпнах. Това беше жена му. Говореше с жена си по телефона, докато аз лежах в скута му. Почувствах се ужасно. Надигнах се с лека пристегната болка между гърдите и се облегнах на седалката. Белязания не отделяше поглед от мен, а това ме караше да се чувствам некомфортно.

— Разбери ме, скъпа! Станаха едни проблеми и ще се наложи известно време да отсъствам. Ти не се тревожи за нищо. Всичко ще бъде наред и може би скоро ще се върна. – каза ѝ, а аз седях и го гледах в шок как сладко говореше на съпругата си, докато любовницата му седеше до него.

— Нямам търпение да се видим. Липсваш ми.

— И ти ми липсваш, съкровище. Без теб не е същото. – той посегна да ме погали, но аз се отдръпнах и ударих ръката му.

Това беше ужасно. Никога не го бях виждала в тази светлина. Беше толкова мил с нея, толкова добричък, сякаш бяха най-нормално семейство. Сякаш жена му не знаеше за тоновете курви, които Белязания притежаваше. И аз бях една от тях. Наистина беше ужасно да осъзная, че жена му държеше на него, а той караше любовницата си... някъде с колата. Даже не знаех къде се намирахме. Погледнах през стъклото на шофьора, но единственото което видях беше път и поляни отстрани. Чакайте малко. Това можеше да се брои за отвличане! Беше ме напил в дискотеката, след това ме беше прибрал и пренесъл докато спя. Този мъж нямаше граници!

— Скъпа, в момента имам работа. Ще ти звънна по-късно. Обичам те! – след като произнесе последните думи, свали телефона и типично в негов стил прекъсна разговора.

Повдигаше ми се от него. Знаех, че не бях нито първата, нито последната му любовница, но ми стана адски гадно, когато ѝ каза, че я обича, а в същото време гледаше към мен. Това беше момента, в който се почувствах като най-долната курва на света. Не можех да повярвам, че аз бях тази, която разрушаваше нечие семейство. Та той ми твърдеше, че тяхната сватба не била по любов, а сега ѝ казваше престорено колко я обича. Трябваше незабавно да прекратя връзката си с този мъж. Предпочитах да го направя, преди лицето ми да излезе във вестниците с него и да ме хулят като поредната курва, съсипала нечие семейство.