Белязания

6 глава

❤️Vote/Comment❤️

Белязаният все пак беше достатъчно луд да ми натика боен пистолет в ръцете. Повече се притеснявах от това дали беше законен, и че ако някой ни хванеше можеше съвсем спокойно да ни тикне зад решетките и край с кариерата ми на журналист. Дали щях да бъда първият журналист с криминално досие? Най-вероятно не. Не познавах другите толкова добре, но едва ли всички бяха цвете за мирисане. Поне не го вярвах. Пък и дори да бяха, какво ми пукаше? Аз отговарях за себе си, не за тях.

— Ръцете ти треперят. – констатира Белязания, който беше опрял стегнатото си тяло в гърба ми и придържаше ръцете ми. – Защо ти треперят ръцете? – смях се откъсна от него, докато се опитваше да хване здраво ръцете ми.

— Защо ли?! Може би защото един идиот ми натика боен пистолет в ръцете и ме накара да стрелям по някаква хартиена мишена, с предлог, че никога не зная кога щяло да ми се наложи да използвам пистолет в други подобни случаи. – опитах се да запазя гласът си в ниските тонове и едва ми се получаваше, защото смехът му ме дразнеше.

— Така, поеми си дълбоко дъх и го пусни бавно. – инструктира ме, а аз завъртях глава леко към него, за да го погледна въпросително. – Не ме гледай така, а направи това, което ти казвам. – нареди ми студено, а аз завъртях глава към мишената, затворих очи и си поех дълбоко въздух. Колкото можех. И след това бавно го изпуснах, докато усещах как сърцето ми лумтеше срещу гръдния кош, заплашвайки да се пръсне. – Така. Повтори го още няколко пъти. – инструктира ме с шепот ухото, което не ме успокои, а по-скоро възбуди. Какво? Този мъж имаше подмокрящо секси глас, а като ти шепнеше в ухото беше способен да накара краката ти да омекнат и да се свалиш на земята. – Точно така, красавице. – усетих как собственоръчно премести показалеца ми на спусъка и моментално отворих очи в шок. – Не е толкова страшно колкото си мислиш. Отпуска. – увери ме и леко притисна палеца си към моя. – Първият изстрел винаги е плашещ за начинаещия. Затова дръж здраво пистолета и се прицели към мишената. – инструктира ме, а аз стиснах пистолета с колкото сила имах и се прицелих към хартиената мишена.

Отново използвах метода с дишането, преди Белязания да притисне показалеца си към моя и спусъка да хлътне. Силен гърмеж проехтя около нас, ушите ми заглухнаха и започнаха да бучат силно. Това не беше толкова страшно, колкото отката който даде пистолета въпреки, че го държах здраво. Сърцето ми сякаш щеше да изскочи, кръвта ми вреше, усещах как капки пот избиха по челото ми. Ръцете на Белязания продължаваха да държат моите в капан, обаче истината беше, че така се чувствах в безопасност. Не можех да повярвам какво изпитах след като натиснах спусъка. Това беше най-хубавото ми преживяване! Мамка му, може и да беше грешно, но наистина ми хареса, въпреки още да се плашех от това оръжие. Обърнах глава към Белязаният и видях как се смееше, а след това започна да ми говори нещо, но не можех да го чуя, защото ушите ми още бяха заглъхнали.