31 глава

1.3K 116 22
                                    

❤️Vote/Comment❤️




— Искаш ли кафе? – попитах тихо и дрезгаво Алексей, който седеше облегнат на рамката на вратата.

И двамата, колкото сълзи имахме, всичките ги изплакахме. Нямахме сили да плачем повече. Бяхме взели по цели три диазепама, за да ни държат спокойни. Алек откачи по едно време, че убийците на Крис преследвали и него и са били долу пред блока. Повтаряше как ще умре и той, ще въвлече и мен в това, а това не трябвало да се случва. Едва го успокоих. Горкият, беше съсипан. Но това беше напълно нормално. Това все пак беше брат му. Никой от двама ни не смееше да пусне телевизора, защото знаехме какво щяхме да чуем, а ние не желаехме да слушаме това. Даже побързах рано сутринта да звънна и да кажа, че нямаше да ходя в издателството, именно защото щяха да ме накарат да пиша за смъртта на Крис. Нямаше как да направя нещо подобно. Изключих телефона си, както и Алек, само за да не чуваме нищо свързано с Крис.

— Искам да ми помогнеш. – промърмори Алек колебливо.

— С какво? – поинтересувах се и се обърнах напълно към него.

Видях как сви юмруци и стисна здраво зъби. Имах чувството, че щеше да ги счупи. Зелените му очи изсветляха на мига. Не изглеждаше на себе си, въпреки, че беше изпил цели три диазепама. Мускулите на ръцете му изпъкнаха и вените му изскочиха. Признак за това колко ярост влагаше в стискането на юмруците си.

— Трябва да отмъстя за Крис. Знам кой стреля по него. Снощи всичко ми стана ясно. Като върнах лентата назад и се замислих и ми просветна. – започна, което надигна любопитството в мен, обаче и бях готова да му противореча, защото това не беше редно.

Иначе аз ставах съучастник в убийство.

— Виж, не мисля, че Крис би бил доволен да мислиш за отмъщение. Освен ако не е да ги тикнеш зад решетките, тогава съм съгласна да ти помогна. – щом му казах това, той се намръщи и поклати отрицателно глава.

— Няма да можем да ги вкараме зад решетките, поради простата причина, че това беше изпълнено професионално. – каза ми Алексей с ръмжащ глас. – Аз знам, че Теодор го е поръчал. Мамицата му и мръсник, а аз му вярвах и му бях приятел. Можеш ли да си представиш какви шибан долнопробен идиот съм бил?! Аз съм му споделял неща за Крис.... вината е моя! Заради мен Крис го няма.

БелязанияWhere stories live. Discover now