Белязания

8 глава

❤️Vote/Comment❤️

Главата ме болеше адски много. Бях тотално попиляна. Никога повече нямаше да пия толкова много. Защо ми трябваше? Боже, умираше ми се! Такъв махмурлук дори беше ли възможен? Лежах в легло, усещах това. Беше съвсем далеч от онзи пясък на плажа. Мамка му!? На плажа ли го направихме? Отворих очи от шок от тези мисли и скочих от леглото. Не можех да фокусирам къде бях. Трудно свиквах с хотелски стаи. Трябваше ми минута за да се ориентирам. Опънах се, обаче сритах нещо до мен, което изръмжа недоволно и измрънка нещо.

— Кристиян?! – бях още по-изненадана и дори леко шокирана, че той беше в леглото ми... или аз в неговото, защото тази хотеска стая не беше моя!

— Млъкни и ме остави да спя! – измрънка и ръката му ме сграбчи като гребло на багер и ме притисна към него. Бях още по-объркана, когато се намести на мен, все едно му бях възглавница. Издадох объркан звук, след като ме гушна като плюшено мече и отново започна да се унася в сън. – Ммм, какво е мекичко!

— Защото ми лежиш на циците, глупако! – опитах се да го отскубна от мен, но беше прекалено трудно.

— Харесвам циците ти. – измънка, сякаш не се опитвах да го разкарам от мен. – Стигааа, ако седиш мирна известно време може и да получиш награда.

— Каква? – поинтересувах се.

— Стой и кротувай! Ще ти хареса, обещавам. – измърмори срещу гърдите ми и отново отпусна глава на тях.

— Ох, добре! – нямах избор, затова и се съгласих.

Прекарах ръка под главата му и вплетох пръстите си в косата му. Съвсем леко я рошех и минавах внимателно с пръсти през косата му. Изглежда сякаш му харесваше, тъй като не протестираше. Тогава Белязания ми беше изключително странна личност, но в никакъв случай не беше плашещ. Поне за мен. Явно за всяка жена не е бил плашещ, а по-скоро неустоим. Опасен беше за другите организации. В интерес на истината знаех, че имаше търкания с друг по-голям ъндърграунд бос, с който си бяха хвърляли по някоя друга бомба и обменяли по някой куршум. Помнех статията, в която бяха стреляли по джипа му с АК-47, още когато не беше брониран. Белязания оцелял като по чудо. След това засилил охраната си и бронирал всичките си коли, колкото можеше повече. Мисля, че от този ден започна да пресмята възможностите, в които някой го дебнеше. Въпреки, че Белязания беше забъркан в най-големите лайна, той ценеше живота си. Ценеше и майка си. Имаше друга статия, в която хора от родното му село, казваха колко често навестявал майка си и колко много я прегръщал и целувал. Имаше спекулации, че Белязания не е единствено дете, но нямаше сведения, дали има братя или сестри. Дори и да имаше - никой не знаеше за тях. Белязания явно ги криеше доста добре.