Белязания

15 глава

❤️Vote/Comment❤️

Когато се разсъбудих, вече бях в стаята си. Усещах леко болката в бедрото си, но беше направо нищо, в сравнение с това когато я усетих за първи път. Огледах се наоколо, тъй като ми миришеше на цигарен дим. Белязания се беше подал през прозореца и пушеше цигара си, облечен изцяло в черно, докато нервно потропваше с крак. Малко ми трябваше, за да видя, че беше с телефон в ръка, който беше допрял до ухото си. Единствената светлина, която влизаше в стаята ми беше през отворения прозорец, тей като щорите ми бяха спуснати и не позволяваха на слънчевата светлина да нахлуе току-така в стаята ми.

— Не се чувствам застрашен по никакъв начин. Пука ми само това тя да бъде в безопасност. Разбираш ли ме? – проговори, а по гласът му можех да кажа, че явно набързо му се беше наложило да изтрезнее. – Окей, значи... няма да се върна в София известно време. Статията я заеби, полицията няма да ме бутне тук, но искам да проучиш много добре нещата и да ме държиш в течение кой и какво прави. Трябва да съм наясно какво се случва покрай мен във всеки един момент. Искам да засиля охраната, но това ще се случи когато се върна в София. Искам денонощна охрана за жена ми. И с нея трябва да говоря, мамка му... сега просто изпълни тези неща, които ти казах. Трябва да звънна на Камелия. До после! – прекъсна разговора, а аз все още не издавах, че бях будна. Исках да чуя как щеше да протече разговора между него и жена му. И той се състоя миг по-късно. – Ало, Камелия! Как е положението? – направи кратка пауза и дръпна от цигарата си, докато явно жена му му говореше нещо. – Добре, искам да останеш спокойна. Охраната ти ще бъде засилена и ще стане денонощна. Заключвай вратите на къщата и ги проверявай, не, че някой би могъл да влезе, но за всеки случай. Искам много да внимаваш какво ще говориш пред тази охрана, защото е на НСО. Знаеш ги какви са боклуци. – замълча за момент и след това видях как хвърли цигарата през прозореца. – Има доносник. Все още не знам кой е, но и това съм се хванал да проуча. До тогава ще остана тук и ще странича от София. Някой шибаняк ми готви покушение. Усещам го. – направи кратка пауза, преди да чуя тежката му въздишка. – Знам. Знам. Няма да му позволя да те доближи. И този проблем ще оправя. Става ли да вършим нещата едно по едно? Знаеш - бързата работа, срам за майстора. Иначе съм го измислил. – отново направи кратка пауза и изправи едрото си тяло, което ме накара стреснато да затворя очи и да се направя на заспала. – Да. Знам. Всичко ще се нареди, скъпа. Просто малко време ще бъда в командировка. Ти не се тревожи за безопасността си. Осигурил съм я. Всичко ще бъде наред. Имай ми доверие, скъпа. Кога съм те лъгъл? – попита я, а аз отново започвах да осъзнавам, че аз се явявах трети човек в тяхната връзка, която в действителност я разваляше. – Обичам те, Камелия. Знаеш го, нали? – въздъхна и след това чух звука за край на разговора.