Белязания

22 глава

❤️Vote/Comment❤️

Този път Крис не ме чакаше пред университета. Седях и го чаках цели петнайсет минути, защото си мислех, че нещо се беше забавил на светофарите или нещо подобно. Реших да пробвам да го набера, обаче даваше, че телефона му беше изключен или извън обхват. Този мъж буквално се беше изпарил. И като се прибрах също го нямаше. Какво се беше случило с него? Бях огледала целият апартамент и нямаше следа от Крис. Доказателство, че беше тук беше само невероятния мъжки парфюм, който замайваше главата ми.

— Крис? – нямах представа защо го виках, като сама разбирах, че го нямаше. Дори и колата му не беше долу. Имах само една възможност. Да набера човека на Бобо и да видя дали нямаше нещо свързано с него. Изчаках няколко секунди преди да вдигне. – Имаш ли някаква информация? – започнах вместо поздрав.

— Бобо си седи тук и не е имал намерение да ходи никъде. Но обмисля план за покушение над Белязания. – информира ме, а аз за малко замълчах.

В този бизнес не можеше да имаш доверие и на себе си, затова не издадох, че Крис беше изчезнал. Предпочитах само аз да знам това. Защото можеше и от мен всъщност да взима информация от това къде се намираше Крис и по някакъв начин да го издам и да стане лесна мишена за тях.

— Добре. Ако има нещо повече ми звънни. – инструктирах го и затворих, в стил Белязания.

Оставих телефона и не си направих труда отново да звъня на Крис. Не виждах смисъл. Или щях да разбера, че някъде се беше затрил или сам щеше да се върне. От този мъж трябваше да очаквам абсолютно всичко, дори и от прозореца да влезе, като се имаше на предвид, че бях на четвъртия етаж. Вместо това, за да се разсея реших да се хвана да направя една вечеря. Нямах представа дали щях да ям сама или Крис щеше да се върне, но реших все пак да сготвя обилно количество, за всеки случай. Но какво щях да сготвя? Нямах кой знае какви продукти и май щеше да ми се наложи да отскоча до магазина да взема това онова. Не обичах да ходя до магазина по свечеряване, но затова с мен винаги си взимах лютив спрей и джобно ножче. Просто така, за всеки случай.

***

Бях напазарувала и тъкмо бях изключила фурната. Бях избрала да направя пиле с ориз, тъй като не беше кой знае каква философия, пък и на мен не ми се задълбочаваше. Минаваше девет вечерта, а от Крис все още нямаше следа. Нито телефонно обаждане. Не си направих опита отново да му звънна. Копелето сигурно отново беше някъде на запой и щеше да ми звънне в лудите часове на нощта, за да ми каже да отида при него или нещо подобно.