Белязания

3 глава

❤️Vote/Comment❤️

— Калине! Калине, жива е! Тя се върна. – параноичната Ани се нахвърли да ме прегръща и за малко да ме събори на земята, заради това, но добре, че беше братята зад мен, за да ме подпре.

— Спокойно де, добре съм. – уверих я, а зад нея се появи и Калин, който също се втурна към нас, за да ме прегърне, сякаш се връщах от гроба, а не от една добре прекарана нощ, която за жалост не помнех.

— Луда жена си, значи! – Калин също ме прегърна, а аз се засмях на параноята и на двамата.

— Добре съм, добре съм. Повече от добре. – признах и най-накрая щом ме пуснаха, си поех нужния въздух и оставих чантата си на тоалетката. – Мога само да кажа, че хората от подземния свят знаят как да се забавляват.

— Оооо, не! – каза Калин и поклати отрицателно глава. – Виж какво, наркомани приятели - не искам.

— Какви наркомани, какви пет лева?! – извиках възмутена от това, че ме смяташе за такава.

— Много добре знам какво правят тези хора на такива купони. Ходят в тоалетните да шмъркат. Отделно, че подвеждат и другите покрай тях да го правят. Не случайно и аз съм студент по журналистика. – реши да натърти Калин, което ме накара да извъртя очи.

— Дишай спокойно. Не съм приемала никакви наркотици. Да не съм луда?! Аз сополите си не мога да шмъркам, ти ми говориш за друго. Пък и от игли ме е страх. – напомних му и влязох навътре в хотелската стая. – Ще ходим ли на плажа? – попитах и отворих малкият си сак, с цел да намеря банския си.

— Ами... не знам. Искам да се прибираме вкъщи. – измърмори тихо Ани, с което ме накара да я погледна невярващо.

— Аз също искам да се прибираме. Тук не е безопасно. Вчера буквално те откраднаха от нас. – Калин се застъпи за нея, а моето чене увисна във въздуха.

— Какво? Аз исках да отида на плажа! – изправих се и скръстих сърдито ръце пред гърдите си.

— Или тръгваш с нас, или ще кажеш на мафиотския бос да те прибере. – постави ми условие Калин, а аз го изгледах невярващо.

— Аз съм съгласна с него. – Ани се застъпи за него, а аз продължавах да ги гледам без да мога да повярвам какво ми казваха най-добрите приятели.

— Вие сте параноици...

— Параноици или не, ние се страхуваме за животите си! – извика Ани и се нацупи. – На тебе щом ти се мре не ни повличай със себе си и нас ни остави да живеем.