Белязания

13 глава

❤️Vote/Comment❤️

Поне глупакът се беше сетил да вземе багажа ми. Иначе колко щях да го бия, просто нямаше да бъде истина. Въпреки, че беше търсен, разбира се, че нямаше да го заведа вкъщи и да го оставя да щъка като свободен електрон. Този мъж си беше беля и аз осъзнавах това. Но усещах как започваше малко по-малко да се отпуска в мое присъствие и да ми издава неща, които никой не знаеше, а това щеше да ме изстреля в журналистиката. Щях да стигна до нови висотии, щях да бъда първата, докоснала се до личния живот на Белязания. Е, не говорех само за леглото, защото много други се бяха докосвали до него по този начин. Дори и известни певици. Оттам разбрах и те какви развратници бяха. Като цяло, покрай Белязания, последния голям ъндърграунд бос, можеха да се научат неща, които малко имаха късмета да научат. Все пак, помислих малко над нещата и реших да наема един апартамент за престоя му на мое име, за да може да остане прикрит. Идеята ми му се струваше абсурдна и се дърпаше от това, но нямаше как да не приеме. Нямаше друг избор, не за друго.

Тъкмо се бях прибрала и разопаковах багажа си, когато телефонът ми звънна и изписа неговото име на екрана. Сигурно щеше да се жалва от апартамента. За толкова кратко време вече го бях научила като две и две. Белязания беше изключително лесен за научаване и това мисля, че му играеше доста лоша шега.

— Хей, красавице! – не беше толкова ентусиазирано, колкото по принцип, но не му обърнах внимание.

— Хей, как е?

— Истината ли или да излъжа? – о, жив да го ожалиш!

— Айде, оплачи ми се колко е малък апартамента!

— Ама това е толкова тясно, че няма място да се завъртя. Чувствам се като слон в стъкларски магазин. Толкова ли в Русе нямате малко по-големи апартаменти? Какво е това? Чакай! – замълча за момент и само чувах тежкото му дишане. – Абе жена... тук има буболечки! Стерилно ли е? Ако не някой снайперист, то тези многокраки създания тук ще ме довършат!

— Някой го е страх от буболечки? – едва успявах да сдържа смеха си.

— Не ме е страх! – изрева в слушалката, карайки ме да я отдръпна от ухото си, тей като тъпанчето ми понесе едно силно поражение.

— Не викай, все пак край тебе има други хора, които живеят! – напомних му.

— Те чуват ли ме? – попита изненадан, а аз се цапнах по челото.