Белязания

19 глава

❤️Vote/Comment❤️

Съгласих се да гледам какво Крис причиняваше на шофьора си, който беше разобличен в заговор за убийството му. Не знам как беше разбрал, досетих се обаче, че когато говори с жена си веднага се напрегна. Може би тя го беше информирала? А тя от къде можеше да знае подобно нещо? Не мислих много. Нямаше кога да го мисля, тъй като Белязания срита жестоко шофьора си в гърдите, изкарвайки въздуха му и карайки сълзи да се стекат от очите му. Гласът му, който молеше за прошка и за милост, се изгуби и започна да шепти. Опитваше се да се пази с ръце, а Момчил изгледа беше доволен на гледката. Забелязах как един от другата кола се опита да тръгне към нея, но Момчил прехвърли ръка през раменете му и го дръпна близо до него с думите "къде си мислиш, че отиваш бе, приятел? Купонът сега започва".

— Какво си мислехте вие бе? Че аз няма да разбера ли? Ооо, не си познал! – отново го срита и имах чувството, че щеше да го навре под колата от толкова ритници. – Срещу мене заговор ще правят. Мамицата ви не доеб***, ще ви науча и двама ви! Ще ти смъкна кожата и ще си направя килим от нея. Гроба ти ще бъде в полето, защото няма да има хора, които да те погребат.

— Не сме виновни ние! Не сме виновни ние! – крещеше едва шофьора, а Крис се спря за момент и погледна към Момчил, който му се ухили весело и му подаде друг нож, който ми направи впечатление изработката му.

Дръжката беше дървена и лъщеше, както и острието му. Направо можеше да се огледаш в него. Видях и надпис на него, който не можех да прочета, но точно това най-малко можех да направя сега. Нима щях да стана свидетел на убийство? Имаше нещо обаче в поведението на Момчил, което ми направи впечатление. От време на време се държеше неадекватно, сякаш беше приел нещо. Нямаше да се изненадам ако наистина беше така. Изглежда сякаш, че и другите от групичката се плашеха от него. Гледаха го постоянно, все едно очакваха нещо да им направи.

— Този нож наподобява този, с който вуйчо ми ме беляза преди мнооого дълги години. Тези белези, виж ги хубаво. – Белязания проследи с пръст белезите по лицето му над веждата и под окото му. – Това става с тези, които проявяват слабост и се огънат под натиска. Получих си го като добър урок за това, че в тези среди няма време да спреш, за да проявиш слабост. Но това е само когато проявиш слабост. А ти... ти имаше наглостта да ме предадеш. – Белязания вдигна ножа пред очите му и му го завъртя от двете страни, все едно искаше жертвата да огледа оръжието, което щеше да отнеме живота му. – Този нож е поръчков от Италия. Виж само надписа! Станал е по-красив отколкото съм и предполагал. Харесва ми как името ми е издълбано в острието. Но това, което не ми харесва е, че може там да се събира мръсотия. Като сега! – замахна с ножа, а аз отчаяно исках да извъртя глава настрани, но просто не можех. Сякаш бях препарирана. Крясъкът на мъжа раздра спокойното синьо небе с облачета по него в най-различни форми, а Момчил започна да се хили неудържимо.