Белязания

32 глава - Епилог

❤️Vote/Comment❤️

Една година. Толкова беше минало от смъртта на Крис. Даже не бях усетила кога беше минала и заминала. Когато се състоя погребението на Крис, из София се чуваха сирени вилнеещи навсякъде, а медиите гърмяха с надписи - "Теодор Велков взривен - всичко негово също". Това беше начина на Крис да бъде запомнен. И да, медиите свързваха Белязания със смъртта на Велков и кончината из столицата, където са гърмяли сгради, но копелето вече беше мъртво, за да му търсят отговорност. Сигурна бях, че ако можеше, щеше да се ухили до ушите. Крис беше умен и пресметлив до последния си дъх.

На този ден беше ветровито и се бях облякла по топло по преценка на съпруга ми. Да. За тази една година ми се случиха... прекалено много неща. Завърших образованието си в университета и се преместих да живея в София, работейки за една от най-големите и преуспели компании в Европа. Може да не бях журналистка, както исках да бъда, но книгата, която разработвах след смъртта на Крис знаех, че щеше да бъде успешна. Нещо ми го подсказваше. Не веднъж го бях сънувала как ми се усмихва от далеч или просто ми се явява за миг и да ми казва, че всичко е наред. Това може би бяха едни от най-хубавите ми сънища. Гроба на Крис се поддържаше добре, не се позволяваше и стрък трева да избие. Точно както той харесваше. Да бъде чисто и спретнато.

— Хей, добре ли си? – гласът на мъжа ми ме изкара от транса, в който бях изпаднала, когато гледах снимката на Крис на плочата му.

— Добре съм. Малко спомени с Крис нахлуха в главата ми. – признах и тойвзе свещичката от ръката ми. – Исках аз да я оставя.

— Скъпа, с този корем не знам дали можеш да клекнеш, а аз определено не искам да си правя подобни експерименти с това. – той постави ръка на големият ми корем, в който растеше момченце в седмия месец. Очаквах раждането както с нетърпение, така и с огромно притеснение. Исках просто всичко да мине нормално, да няма усложнения и да не ме боли много. И двамата го искахме. И не знаех кой от двама би щеше да бъде по-паникьосан, когато раждането започнеше. – Брат ми ако беше жив щеше да ме убие за това, че съм ти надул корема и съм те взел за жена. Той те обичаше.

— Знам. Аз също го обичах. Но животът не е честен. – признах, а Алексей ми подаде свеща и запалката. – И все пак ще ми дадеш, а?

— Аз ще я оставя. Ти я запали. Казах ти, скъпа, не искам да поемам подобни рискове. Та ти вече едва ставаш от леглото без моя помощ. – погледнах го нацупено и се опитах да го ударя, но корема ми пречеше.