Белязания

20 глава

❤️Vote/Comment❤️

Най-после бяхме в Русе и чудесното беше, че камерите на квартала (демек бабите) бяха седнали отпред и наблюдаваха картинката. Едната баба седеше и наместваше очилата си, гледайки Крис, който пък гледаше лошо, дали защото го зяпаха някакви дърти чанти или защото не беше в насторение - нямах идея. Заклевам се обаче, че чух една от бабите да казва "Този младеж е българският Дон Жуан". Тогава не ме изби толкова на смях, колкото сега, но сигурно беше заради ситуацията в която бяхме изпаднали по-рано. Крис даде ясни заповеди на Павлин и Красимир, както се казваха мутрите, да се качат горе, чак когато видят, че моят приятел се качва. През това време успях да накарам Крис да седне на дивана и да огледам аматьорската си превръзка.

— Повече никога не го прави! – изръмжа ми сериозно, а аз погледнах към него и повдигнах вежда. – О, не ме гледай така, въобще даже! Ти знаеш ли, че ако не беше изкарала този невероятен късмет да не започнат да стрелят по теб, щеше да си на решето и все още да те събираме от пътя? Такива тъпотии ще правя само аз.

— Ама ако не бях аз, щяха да си ни догонят и да ни пречукат. – контрирах го, което го накара да стисне здраво зъби.

— Просто извади късмет. Това е. – думите му по някаква причина ме ядосаха.

— И ако не се бях показала през прозореца да ги-

— Но ти си държала пистолет веднъж в живота си. Можеше да се нараниш. Луда ли си? – разкрещя ми се, а аз седях и го гледах лошо. Или поне се опитвах да го гледам лошо, но сълзите които избиха в очите ми ме предадоха. – Да, стреля точно, но това беше чист късмет. Искам да те предпазя, красавице. – той протегна ръка, за да хване моята, но аз направих крачка назад, за да не ме докосва. – Стига сега, не се дърпай. Нали всичко приключи?

— Трябваше да ги оставя да те пречукат! – озъбих му се насреща. – Не го направих заради теб! Направих го заради себе си, защото искам още да живея. Животът е борба и ако трябваше да разчитам на теб, сега щях да бъда някъде изнасилена и най-вероятно разчленена. Пак заповядай, пазителю!

Излязох от хола, защото бях бясна и вече сълзите ми искаха да излязат на свобода. Разбирах, че тази постъпка беше много глупава, но друго нещо, което научих от Крис за подземния свят беше, че трябва да се правят жертви. Няма жертви, няма успех. И какво се оказа сега? Че бях поредната глупачка решила да си играе с пистолет. Не да ми благодари, че му спасих задника, а той ми се разкрещя, че съм била луда да го направя. Аз не бях готова да умирам все още. А това можех да го постигна само с жертви от страна на враговете. За да спася моята кожа, трябваше да разкъсам тази на някой друг. Предпочитах да бъда егоист и да мисля само за себе си, но с цената на живота си.