Белязания

30 глава

Реших да я пусна преди да изпратим новата година, за да може да започна на чисто след това. А дали и направо да не пусна и последните глави и за новата година нова история?
Вие кажете.

❤️Vote/Comment❤️

Мамка му! Щях да завърша. Дипломирането ми беше съвсем скоро, а аз бях седнала на задника си и учех като луда. Крис се завърташе покрай мен, но вече по-рядко и по-рядко. Първо го нямаше с часове, след това с дни, седмици и накрая цял месец. Поддържахме връзка, но вече не беше чак толкова силна. Четох името му във вестника, когато обработвах нещо и то все беше за това как беше хващан в дискотеки с красиви жени, докато беше пиян или надрусан. Вече не приличаше на моя Крис. Изглеждаше различно. Поне по снимките. Смеех да твърдя, че с Алексей имахме по-силна връзка отколкото с Крис. С него често си говорехме по телефона и то все някакви общи теми. Не знам. Чувствах се... добре. Не се чувствах сама. Направих опит да се сдобия с брат ми и майка ми, но бях прогонена в мига, в който стъпах във входа им. И бяха с правото си. Бях осквернила фамилията ни. Приех това и се затворих в себе си. Отдавах се на работата.

Беше два сутринта, когато на вратата ми се почука и ме изкара от поредните книги в които бях заровена. Бях изненадана. В този луд час кой можеше да бъде? Нещо ми подсказа да си взема оръжие с мен и то моето оръжие беше кухненски нож. Отидох към вратата и погледнах през шпионката. Отдъхнах си когато зърнах зелените очи на Алексей. Но какво правеше той в Русе? Оставих ножа настрана и отключих вратата. Отворих я и го огледах. Беше изцяло в черно. В черна тениска, черни дънки, черни маратонки и черно кожено яке. Косата му беше мокра, както и дрехите му явно, заради снега навън. Лицето му изглеждаше подпухнало. Не беше усмихнат както обикновено.

— Алек? Толкова късно. Случило ли се е нещо? – попитах го и се отдръпнах от вратата, за да може да влезе в апартамента ми.

Той тихо влезе и сабу обувките си. Бръкна в джоба на коженото си яке и извади една малка елегантна червена велурена кутийка. Напомни ми на тази, която Крис ми беше дал за онази вечеря, когато обсъждахме какво щяхме да правим с Бобо. Погледнах Алексей объркано, а той мълчаливо ми кимна и бутна кутийката в ръцете ми. Това беше момента, в който осъзнах, че нещо не беше наред. Особено щом Алексей не говореше. Потърках палец в кутийката и бавно я отворих. Пред очите ми се откри нежно златно синджирче с висулка на боен пистолет. Веднага разбрах, че това беше подарък от Крис, защото той си падаше по тези работи. Усмихнах се на майсторската изработка на висулката. Типично в негов стил. Макар и да беше пропаднал, аз все още си го обичах. Осъзнавах, че имах чувства към него, но не можех да направя нищо по въпроса. Той отбягваше любовта. Видях сгънатото листче, което беше сложено отстрани. Взех го и бавно го разгънах. Ако знаех, че това листче щеше да че събори до основи, едва ли щях да го отворя.