Белязания

2 глава

❤️Vote/Comment❤️

На другата сутрин бях със страшно главоболие. Нямах представа колко реално бях изпила, защото не им следях бройката, но знаех, че бяха много. Нямах представа къде бях. Имах бледи спомени от снощи, че с Белязания тръгнахме на някъде с колата му, но до там. Нищо повече. Очите ме боляха, главата ме болеше, тялото ме болеше. Чувствах се като парцал. Исках само да лежа и да спя. Усещах обаче, че имаше някой до мен. Някой тежък, който определено не беше нито Калин, нито пък Ани. Завъртях глава към човека, който беше към мен и с малка изненада открих, че това беше именно Белязания. Косата му беше рошава и заплетена, лицето му беше отпуснато и изглеждаше толкова спокоен. Голите му стегнати и загорели гърди се повдигаха и спускаха равномерно, а върху тях тежко лежеше неговия златен ланец с АК-47. Този мъж имаше много дълги мигли. За какво му бяха? Жените биха убили за такива дълги и гъсти мигли. Имаше тъмни гъсти вежди, над лявата имаше дълбок белег, както и на част от леко кривия му нос и бузата му. Един въпрос, който изникна в ума ми беше дали бяхме преспали заедно. Бързо си отговорих на този въпрос, когато надигнах завивката и видях, че бях чисто гола. Не знаех дали трябваше да се радвам или да се ядосвам, че нищо не помнех от снощи. Въобще даже не помнех да сме влизали в хотел. Надигнах се бавно в седнало положение, тъй като главата ме цепеше. Нямах представа колко беше часът. Огледах се наоколо с цел да намеря телефона си, но не го видях. Само видях чантичката си на стола в ъгъла, а дрехите ми - разпръснати из цялата стая. Както и тези на Белязания. Не ми трябваше да го питам, за да знам какво се беше случило през нощта. Имах съвсем лека болка между краката си, което означаваше, че Белязания го биваше в това точно толкова колкото го говореха. Отново погледнах към него. Можех ли да се омитам? Повечето жени (ако не и всички) щяха да останат докато той не се събуди, но аз бях под дилема и частта, която искаше да се махне оттук беше по-силна. А и кой знаеше Калин и Ани в каква паника бяха изпаднали.

Прокарах пръсти през дългата си права кестенява коса, за да я приведа малко или много във вид. Потърках и очите си, за да се разсъня и реших, че беше време да ставам, да се обличам и да тръгвам. Никога не бях правила това да прекарам само една вечер с някой мъж. Трябваше да бъда с някого достатъчно дълго, за да мога да го допусна толкова до мен. Но явно Белязания знаеше как да влиза под кожата на всяка жена и как да я накара да се чувства така, сякаш от цял живот се бяха познавали. Той не беше толкова лош и страшен, колкото го описваха всички. Точно и заради това реших да покажа истината за него, като напиша тази книга.