Белязания

14 глава

❤️Vote/Comment❤️

Той беше шибано луд! Беше ненормален! Търсеше си шибаната беля. Копелето ми звънна в три сутринта, пиян като свиня, за да ме извика да съм купонясвала с него в някаква дискотека. Той наистина не беше добре с главата. А аз си помислих, че разговорът, който бяхме водили по-рано го беше накарал да се осъзнае, да се стресне, но не! Копелето беше излязло зад гърба ми, като шибан тийнейджър, за да купонясва. Честно, почувствах се като майка. Нямаше какво да направя. Трябваше да отида в дискотеката и да го измъкна оттам.

Проблем на шибания вход обаче! Тъй като бях тръгнала само с единия си телефон, охраната не ме пускаше вътре, защото не можех да докажа по никакъв начин, че имах навършени осемнайсет години. Колкото и да им казвах, че бях на двайсет и три години - не ми вярваха. Нямаше как да вляза при Белязания по никакъв начин, отделно, че и бях облечена с едни светло сини дънки с ниска талия и бял потник. Мутрягите ми казаха, че съм изглеждала точно като някаква тийнейджърка, която е избягала от погледа на техните, за да се прави на голяма и да ходи по купони. Не можех да се върна да си взема личната карта. Трябваше да измисля нещо друго.

Заоглеждах се наоколо. Нямах никого познат, който да ме вкара в дискотеката. Погледнах часът и установих, че вече минаваше три и половина сутринта, а аз стоях пред дискотеката и се чудех как да вляза. Какво ми пукаше ли? Нямах отговор на този въпрос. Просто не исках някоя смърт да тежи на съвестта ми. Въпреки, че бях предупредила тъпото животно, то не ме беше послушало и беше излязло на дискотека. Той трябваше да бъде голям и зрял мъж, а не да има действия на лекомислещ тийнейджър. За бога, сега осъзнавах на колко години беше този мъж, и че аз имах забежка с него.

— Тори? – щом чух гласът му, сякаш господ беше слязъл, за да го изведе навън и да не ме кара да го чакам.

Но наистина беше той. Щом се обърнах по посока на гласът, го видях. Тъмният му поглед блуждаеше наоколо, подсказващ под всичко, че беше пил доста, едрото му тяло се поклащаше, а аз мислено проклех това, че той беше над сто килограма мъж и нямаше как да го придържам да не падне. Беше облечен с една черна тениска и накъсани черни дънки. По някаква необяснима причина погледа ми попадна между краката му и с облекчение видях, че не беше възбуден. Защо по дяволите си мислех такива неща?