Белязания

1 глава

❤️Vote/Comment❤️

Беше петък вечер. Винаги тогава излизах на бар с приятели и разпускахме след дългата седмица, която буквално бяхме тикали, за да премине. Но тази вечер беше различно. Бяхме решили да си вземем отпуск и да отидем на морето, където да се позабавляваме и разпуснем напълно, за да бъдем готови за работа. Бяхме избрали случаен бар, тъй като никой от нас не познаваше добре Варна. Знаехме я само колкото да не се загубим. След това имахме планове да ходим на плажа и да се потопим в морето. Времето беше топло. Нормално, беше средата на юни месец. Забавлявахме се. Танцувахме. Пиехме. Смеехме се. Типичното за една приятелска компания в петък вечер. Имаше много като нас в бара и се забавляваха стабилно. Отвсякъде се чуваха гласове, смехове, обстановката беше тъмна, въздуха беше тежък, заради дима от цигарите, които бяха позволени в този бар.

Както танцувахме и се забавлявахме, вратата на бара се отвори и нямаше как да не се забележат четирите огромни мутри, облечени в черни костюми, които влязоха през нея. Огледаха обстановката и след като се увериха, че всичко беше наред, минаха напред. Веднага след тях влезе и висок мъж, облечен в черна риза, чиито ръкави бяха навити над лактите, и въпреки плата, пак можеше да се каже колко много държеше този мъж на вида си. С влизането си, буквално привлече цялото женско внимание, сякаш беше рядък скъпоценен диаманд, която всяка жена желаеше да докосне, а ако не и да притежава. Косата му беше тъмнокестенява, както и цвета на очите му. Имаше набола брада по лицето му, но беше така оформена, че да се личат скулите му. Беше заложил и на черни дънки, но на лъскави обувки. На дебелият му врат тежеше голям лъскав златен синджир, който имаше висулка на АК-47. Всички много добре познаваха този ланец. Всички познаваха този дяволски красив и опасен мъж. Нямаше как да не се забележи и огромният часовник на ръката му, който също беше златен и беше украсен с диаманти. От къде знаех, че бяха диаманти ли? Всички знаеха. Пишеше навсякъде, а и мъжът беше потвърждавал това.

Белязания. С истинско име Кристиян Матев. Любовникът мечта сред жените и бос недостигаем в подземния свят. Последен бос. Никога не си бях представяла, че щях да се срещна някога с когото и да било мафиот в България. Всички ги описваха като изроди. Като тези, с които по смъртно не бива да се замесваш, освен ако не искаш да умираш. Големите момчета правеха място на боса да мине без проблеми, а до колкото знаех, те бяха от НСО (Национална служба за охрана), така че бяха добре обучени. "Страшният" ъндърграунд бос минаваше невъзмутимо от преправеният му от големите момчета път, лепнал на лицето си лека арогантна усмивка, но с която много успешно флиртуваше с момичетата в бара без дори да си прави труда да ги погледне. Влиянието което имаше беше предостатъчно за това.