9 глава

1.8K 135 12
                                    

❤️Vote/Comment❤️



Въргаляхме се в леглото известно време, докато телефона на Белязания не звънна отново и се оказа, че трябваше да излиза по спешност. Настроението му се скапа за секунди. Докато се обличаше, забелязах как в бързината взе и пистолета си, който го загащи на кръста си и отгоре си навлече черна тениска. Признавам си, че бях замислила да му прегледам багажа за нещо интересно, но се въздържах. Все пак, не трябваше да се увличам чак толкова. Той ми спасяваше задника, а аз да му бърникам в багажа. Нещо не се нравеше. Исках да отбележа, че бях в президентския апартамент. Да, мамка му, в президентския! Нямах никаква представа, че беше наел точно този апартамент. По принцип това не трябваше да ме изненадва, но не знаех защо точно това се случваше.

Телефона ми извъня, а аз все още стоях гола и миришеща на секс в леглото на Белязания. Знаех, че трябваше да си взема душ и да се приведа във вид, но от друга страна си казвах, че нямаше за къде да бързам. Белязания и без това нямаше да се върне в апартамента в скоро време. Взех телефона и приех обаждането, защото видях, че беше от Калин.

— Здравей! – започнах студено.

— Хей, Вики... Ъм... как си?

— Жива съм. Представи си! – казах саркастично и махнах с ръка, за да изгоня невидимата муха.

— Да, очевидно е. – замълча за момент, а аз започвах да се изнервям, защото усещах, че ми беше звъннал за нещо конкретно, но не казваше за какво. – Много ли се сърдиш?

— Не. Въобще не се сърдя на "най-добрите си приятели", които ме зарязаха без обратен превоз към Русе. Защо да се сърдя?

— Съжалявам. Знаеш каква е Ани. Параноична.

— Знам. Затова и не се сърдя. – отвърнах саркастично.

— Виж, Вики, решил съм да дойда и да те взема от Варна и да те прибера.

— Въобще даже не си прави труда и не си хабиш горивото за мен. Достатъчно съм голяма, за да се оправя и сама.

— И какво? Онзи мафиот ли ще те прибере? – стиснах зъби, за да не издам плана на Белязания, защото никой друг не трябваше да разбира къде беше. Все пак, разбирах, че го грозеше опасност. – Стига, Вики! Не ставай смешна. Той те иска само, заради тялото ти.

— Знам. – признах и можех да видя объркания му поглед. – И на мен ми харесва това. За разлика от "най-добрите ми приятели" той седи до мен.

БелязанияWhere stories live. Discover now