Белязания

28 глава

Въпреки тази глава ви пожелавам страхотно изкарване на коледните празници!

❤️Vote/Comment❤️

Алексей беше излязъл на терасата ми и трескаво пушеше цигарата си, потропвайки нервно с крак. Очите му бяха зачервени и гледаше в една точка. Позволих си да изляза на терасата при него, но той не ме отрази. Болеше го да знае, че деня, в който щеше да изпрати брат си завинаги наближаваше. Аз обаче все още не можех да повярвам, че Крис би се оставил просто така, на произвола на съдбата. Имах чувството, че просто ни плашеше. Но от снощи разбрах, че той не се шегуваше и, че истински се тревожеше от това, че краят му евентуално се приближаваше.

— Мразя го, когаго започне да говори за смъртта си. – заговори Алексей носово. – Особено, когато е толкова убеден и сериозен. Не разбира ли, че ми причинява болка?

— Повярвай ми, Крис също изпитва тази болка. Да не мислиш, че на него също му е лесно да приеме това, че ще бъде убит? – попитах Алексей, който все още не ме поглеждаше.

— Такъв е тъпанар. Нямам дума с която да го опиша. – той си дръпна от цигарата и след това я хвърли през балкона. – Аз го знам, че иска дете! Още преди години ми говореше как като помъдрее още малко, ще да улегне и щял да се задоми и да си има деца. Даже и имена им мислеше глупакът. А сега казва, че няма да има. Какъв смотаняк! Защо просто не спре да се занимава с това и да започне свой законен бизнес? Дори и да не знае как, аз ще му помогна. Просто трябва да поиска помощ, но не! Той е прекалено горделив, за да поиска помощ.

— Въпроса не е в това. – казах му и опрях лакти на балкона, гледайки в някаква точка, просто така. – Крис вече е направил план до последния му ден и какво ще направи. Не можем да го виним, че е избрал този път.

— Ти можеш да го разубедиш! – отсече, а аз едва се стърпях да не го погледна изумено.

— Ако можех, мислиш ли, че сега щяхме да сме тук и да си говорим по тази тема? – попитах го, което определено го ядоса и го накара да удари стената с юмрук. – Може да забавим процеса, но не и да го спрем.

— Кристиян няма да умре! Само да е посмял, не знам какво ще го направя. Не мисля, че е такъв егоист, за да ме изостави. – размишлява на глас без да сваля юмрук от стената.

Нормално беше да реагира по този начин, все пак Крис му беше брат. Докато на мен ми беше никакъв. Просто се чукахме. Но и аз го чувствах близък по някаква причина. Също не можех да приема това, че някой ден нямаше да го има. Щеше да бъде странно без неговото присъствие. Някак... самотно и скучно.