7 глава

1.8K 139 26
                                    

❤️Vote/Comment❤️





Всъщност, адски много време се двуумях дали да харча от парите, които ми беше дал Белязания. Едва ли даваше хиляда лева бюджет за облекло на всяка негова любовница. Боже, бях му любовница! Още не можех да реша дали това беше проблем или късмет. И този въпрос го мислех адски дълго и ме гложеше през целия мол, който обикалях безцелно и се чудех - да харча ли от портмнонето което ми даде, или да не харча. Хиляда лева бяха адски много пари! Толкова дори не ми беше заплатата за два месеца. А той ми ги даваше така свободно за един ден. Шибани джобни пари. И наистина проверих дали вътре бяха толкова пари. Точно хиляда лева. Нито лев повече, нито по-малко. Пазех това портмоне, сякаш живота ми зависеше от това да го опазя. И въпреки дългото обмисляне от това дали да харча или не, все пак реших да му натрия носа, за това, че ми е дал толкова пари и да си купя възможно най-скъпите дрехи. Излишно беше да казвам, че се почувствах специална.

В крайна сметка, когато се огледах в огледалото осъзнах едно. Бях секси. Бях избрала една стегната черна рокля, която едва стигаше средата на бедрата ми, с U-образно деколте, което да очертава гърдите ми и не толкова високи черни токчета, поради простата причина, че бях висока. Бях си сложила един чокър с камъчета и дълги обеци. Реших да не прекалявам с грима, затова заложих на тънка черна очна линия и спирала. Малко червено червило си бях сложила за ефект. Мисля, че всичко беше готово и можех да се отправям към... дори не знаех на къде. И тъкмо както се чудех и телефона ми звънна.

— Хей, красавице! – веднага прозвуча в слушалката щом приех обаждането. – Какво си правиш?

— Ами... мисля си къде е това прослувуто парти и как ще те намеря. – признах и чух лекия му смях от другата страна.

— Тори, остави за това да се погрижат профисионалистите. – каза ми и чух някой да говори край него. – Чакам те долу пред хотела.

— Ама как... всъщност, няма да питам. – реших, че не ми трябваше да знам.

— Надявам се, че си изпълнила искането ми, защото няма да съм никак щастлив ако не си следвала ясните ми инструкции.

— Бъди спокоен. Даже ще съжаляваш като видиш портфейла.

— Едва ли! Хайде, довлечи си сладкото дупе долу. – нареди и затвори.

БелязанияWhere stories live. Discover now