Better Than Me/H.S. FanFiction/

Пролог

Фръцках си задника по дългия и широк коридор на колежа. Всички очи бяха насочени към мен. Цялото внимание на студентите, също. А, знаете ли за какво жадувах? За точно това. Внимание.

Винаги съм била невидима. Може би защото съм се крила, бягала, страхувала. И как нямаше. Баща ми беше мафиотът, който всички мразеха и взимаха на мушка. Животът ми се заличи от света буквално. Но сега когато дъртия кретен е убит от властите, имам възможността да живея нормален живот. Макейла, моето старо аз и истинско име, вече не съществуват. Макейла Смит умря в момента, в който аз реших да живея. А сега е факт, че Рейчъл Кейн бе жива и по-силна от всякога. Изградих нова самоличност и щях да започна новия си живот без проблеми.

Нека да се върнем на студентите. Идваше ми да взема една кърпичка и да им избърша потеклите лиги. Беше глупаво това колко жива и истински се чувствах в кожата си.Беше нереално.

~●~

И ето ме в кабинета на директорката. Оглеждах се в трофеите и позлатените плочи, намиращи се в огромна витрина. Изрусената жена, с която по-късно през годината щяхме да си имаме проблеми, усилено се опитваше да привлече вниманието ми.

-Може ли да ми кажеш името си?-розовата философичка ме погледна мило, а синия й грим прониза горките ми очи. Усмихнах се широко с нотка на хитрост. Това ще ми донесе доста проблеми..

-Името ми е Рейчъл Кейн.

-Е Рейчъл, добре дошла в университетът ми. До колкото виждам, записала си като главен предмет литература и актьорско майсторство. Това означава, че вторник и четвъртък ще оставаш след часовете на театрални уроци и репетиции. Би трябвало да можеш да играеш чужда роля. Да си различен човек. Можеш ли?

-Идеално се справям с това, госпожо директор.-кръстосах краката си, в момента, в който седнах на шефския стол.-Нямате грижи. Знам как стоят нещата. Ще се сприятеля с всеки от театралната трупа.

-Радвам се да го чуя. Сега можеш да посетиш първия си час.-тя подаде програмата и ми посочи вратата. Мислеше, че има власт над мен. Щях да й счупя ръцете.-О, за малко да забравя...Имаме дрескод.

-Ще го имам предвид. Придърпах късата си пола по краката по-надолу и излязох от кабинета.

Време е купона да започнe.

~~~~~~~~~~~~~~
ПЪРВА ГЛАВА ЩЕ БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА НА 01.11.18/ЗНАМ ЧЕ Е КЪСНО, НО ИСКАМ ПРОЛОГЪТ ДА СЪБЕРЕ ИЗВЕСТЕН БРОЙ ЧЕТЕНИЯ ПРЕДИ ДА ПУБЛИКУВАМ САМАТА ПЪРВА ГЛАВА/.

{●{

Хейй...Завръщам се в света на писането след ОГРОМНА пауза. Нямам търпение да развия тази история и да вложа всичко от себе си да стане добра , нещо което при другите две не успях.

COMMENT AND VOTE