Better Than Me/H.S. FanFiction/

1. Казвам се Рейчъл

И ето ме. Обикалях коридора, търсейки кабинетът по физика. Бях твърдо решена да закъснея модерно и да събера цялото внимание на класа си.

И бум. Стая 203. Часът беше започнал и момента, в който отворих вратата, целия клас насочи погледа си към мен.

-Влез. Новата ученичка предполагам. Не е хубаво да започваш с закъснение. Представи се и седни на втория чин до Анна.-добре. Признавам нямах представа, че този кретен-физик ще покаже такова отношение към мен.

-Името ми е Рейчъл Кейн и се преместих наскоро тук. Надявам се да се разбирам с всеки един от вас.-нямах намерение да говоря с никого всъщност. Исках само вниманието им. Нямам нужда от фалшиви приятелства. Тръгнах към Анна, ако така й бе името. Това момиче изглеждаше прегазена от живота. Дълга кестенява коса, жълтеникави очи, леко мургава кожа и никакъв грим. Седнах до нея и се обърнах така че да й заговоря. Признавам, тя си спечели вниманието ми без да прави нищо.

-Здрасти!-усмихнах се, докато се държах за стомаха да не повърна.

-Здравей.-тя отговори дори без да ме погледне. Окей, знаех че е дръпната, но не очаквах това.

-Аз съм Рейчъл, впрочем. Винаги ли изглеждаш толкова нещастна?

-Личния или социалния ми живот не те засягат по какъвто и да е начин. Каква е тази "политика" че ако стоиш до мен ще бъдем първи приятелки. А ти не искаш това, искаш клюки, които да разнасяш из училището за мен. Не, благодаря. Не споделям информация за себе си, Рейчъл.

-Просто попитах, не се зъби..- Обърнах се напред и забелязах, че урока вече се предаваше. Всички мълчаха, но тази тишина бе нарушена.

-Извинете, господине. Допуснали сте грешка на 3та задача.- високо момче с почти черна коса бе вдигнало ръката си. В гръб само можех да отбележа две неща. Имаше секси гръб и наистина бяла кожа. Мъртвешки бяла. ( не е вампир :Д)

-Прав си. Спечели си отлична оценка, Хари.

Хари...?

~●~

След часовете, в които не се случи нищо интересно, събрах сили да тръгна към вкъщи. Двата часа физическо, макар и да ги очаквах лесни, ми се сториха крайно изтощителни.

За септември месец беше крайно необичайно да се стъмни толкова в 19, късния следобед. Поех към блока, където се бях намесила в един от празните апартаменти. Отрицателната страна бе, че се намираше в края на града, а най-краткия път до там бе през тъмните и малки улички.