Better Than Me/H.S. FanFiction/

17. Ще остане между нас

Започна се. Хората влизаха в бара, а аз стоях зад голямата завеса. Облеклото ми беше простичко. Червена къса рокля, подаващ се черен жартиер и високи токчета. Не знаех дали Хари беше вътре или не. Надявах се да е. Исках да ме види в тази светлина, в която съм центъра на внимание, доминираща и без да се нуждае от никого. Пълната ми противоположност от това което бях в болницата. Щях да съм себе си за пръв път от толкова много време.

-Госпожице Кейн, търсят ви по телефона.-една от сервитьорите ми донесе телефона. Уж никой освен Хари и Анна ми нямаше номера, а все пак някой ме търсеше.
Посегнах към телефона си и вдигнах.

-Ало?-попитах по-скоро като въпрос. Последваха няколко минути мълчание.-Кой е?!-попитах вече с заядлив тон. Заклевам се, ако пак ме забъркат в глупости ще полудея.

-Мак, бягай от този град. Опасно е!

И ето пак. Трябваше да се тревожа, че някой знае коя съм. Не можеше ли всичко да спре.

Докато кажа нещо, човекът на телефона затвори. Не посмях да се обадя пак, но самия факт, че някой имаше номера ми беше достатъчен.

~●~

От името на автора

Оставаха броени секунди, докато Макейла излезе на сцената. Тя не беше особено голяма, но с всички тези светлини и хора, които продължаваха да влизат, беше напълно достатъчна.

Хари беше заел своето място на бара точно до Арън. Беше си поръчал голяма водка и чакаше Мелиса.

Изведнъж всичко утихна. Чуваха се само токчетата по сцената. Когато светлините се насочиха към Макейла, целия бар избухна в аплодисменти. Точно както тя си го представяше. Погледа на Хари се насочи натам. Очите му се разшириха, а зеления ирис стана черен.

-Ще я убия.-измъмри си тихо под носа.

Музиката започна, а Макейла движеше тялото си в ритъма. Всичко се случваше плавно и грациозно. Очите й гледаха само и единствено към тези на Хари. И въпреки, че страстта й се четеше в очите, в главата й звучаха думите на анонимния по телефона.

След известно време музиката спря и всички се изправиха на крака, ръкопляскайки. Макейла се върна в гримьорната и провери веднага телефона си.

-Никой не ми е звънял...-промърмори си тя тихо. Беше уплашена, но и доволна от себе си.

От името на Хари

Веднага станах от мястото си, за да потърся Макейла. Обърнах целия бар, но я нямаше. Единственото място където не бях проверил беше гримьорната. За щастие нямаше охрана там и спокойно влязох.

Макейла стоеше изправена, само по бельо в опит да закопчае сутиена си. Щом чу затварянето на вратата се обърна. Очите й се разшириха и инстинктивно покри тялото си с дрехата до нея.

-Какво правиш тук?-попита те изплашено. Беше я срам? До сега танцуваше мръсни танци пред стотици души и сега намери да се срамува.

-Срам ли те е?-попитах.-Не знаеш ли, не ми е това въпроса. Не те е срам от тялото ти. Срамуваш се от себе си, защото това не си ти!Какво правиш тук, Рейчъл?

Последва мълчание. И тя не знаеше какво да отговори. Искаше да спори с мен, да ми вика, но просто не знаеше какво да каже.

-Това съм аз.-отговори простичко.

-Не, не си ти. Ти си смела,добра и много секси. Аз знам идеално коя си и каква си. Не спори никога с мен по този въпрос.

Тя ме изгледа очудено. Не каза нищо. Беше си останала във същата позиция от както хвана тениската си , за да се загърне. Гледаше ме въпросително, сякаш очакваше да продължа да говоря.

-Искам да кажа, много си умна. Успя да се досетиш какво трябва да направиш, за да те открия в склада.-Започнах бавно да се доближавам до нея. Прокарах леко ръката си по лицето й.Даже знаеш какво да направиш, за да закриеш белега си с грим. Също така съм убеден, че знаеше, че ще ме побъркаш като започнеш работа тук. И успя, Рейчъл, наистина успя.

-Хари, аз..- преди да беше казала каквото и да е било , я придърпах близо и я целунах. Целувката беше нежна, кратка и достатъчна, за да и покажа какво тя значи за мен сега.

-Принцесо, повече не прави така.. Става ли? Искам да ти покажа, че си важна за мен, но Рейчъл с тези свалки няма да стигнем до никъде. Нека знаеш, че си важна за мен. И нека това остане между нас.

Не знаех какво се случва. Падах си по дъщерята на най-големия мафиот в целия свят. Падах си по момичето, което трябваше да убия. И имах още само 5 месеца. Нямах почти никакво време. Трябваше да спра да се влюбвам в нея. Но не можех да стоя надалеч.

Каквото й да правя не мога да спра да обичам Макейла...