Better Than Me/H.S. FanFiction/

18. Нужда от помощ

Хари стоеше пред мен и очакваше да кажа нещо. Но аз нямах никаква идея, какво подхожда да кажа в този момент. Не очаквах нещата да се развият по този начин. Хем искаше да стоя на страна от него, хем ме целуваше.  В ушите ми кънтяха милите му думи, а той ме гледаше все така в очакване.

-Ти искаше да стоя далеч от теб? Защо го направи?- най-сетне успях да намеря думи и да премахна неловката тишина.

-Исках да ти докажа, че значиш нещо за мен. Може и да съм сгрешил  като те целунах , но нека го забравим. Ти си много важен човек за мен. С времето успях да допусна стойностно момиче като теб за приятелка. Мисля, че сгреших като ти казах да стоиш на страна. Бях изплашен за живота на Мелиса, както и за своя, но осъзнах, че не мога да стоя на страна от теб. Не знам каква е причината около теб все да има някакви убийства, но наистина вече даже и не ме интересува.

Стоях и гледах като гръмната. Не знаех как да реагирам. Не исках да водим този разговор отново, затова просто се съгласих.

-Добре, но ми обещай повече никога да не правиш това!-опитах да изглеждам убедителна. Все пак целувката е навлизане в личното пространство на хората , а до колкото зная, на мен ми липсва такова.

-Обещавам, че повече никога няма да те докосна.

-Не те помолих за това, Хари.-отсякох. Та той даже не разбираше. - Моля те излез, искам да се преоблека.-избутах го с ръце от съблекалнята и заключих.

От името на Хари.

Тази целувка даже не трябваше да се случва. Всичко беше грешка мамка му, всичко! Избързах с плана. Даже вече не знаех, след тази моя грешка бях ли изобщо способен да убия Макейла?

Исках да видя майка си. Исках да направя баща си горд. Но няма да лъжа. Макейла бе един от малкото хора, които струват нещо. Дали защото е преживяла много,или защото се прави на такава, не ми пука. Знам само, че съм добре, когато тя е близо до мен.

Внезапно телефонът ми започна да звъни. На екрана се появи непознат номер.

-Ало. - вдигнах.

-Търся Хари Стайлс.- възрастен мъж се чу на другата линия.

-Аз съм! Защо?

-Имам нужда от помощ. От много голяма помощ имам нужда Хари!-човекът повтаряше, че има нужда от помощ, при което веднага се досетих, че е някой от хората на баща ми.

-Вижте, ако баща ми ви е накарал да ми се обадите, може да го духа-

-Не съм от хората на баща ти, Хари.-прекъсна ме.

-Тогава кой сте?-попитах озадачен. Очаквах вече всичко.

-Имам нужда от теб. Трябва да говоря с нея. Трябва да се видя с Макейла!- замръзнах на място. Не знаех дали да затворя или да продължа да говоря. Мълчах около минута и накрая думите излязоха от устата ми.

-Кой си ти?..

-Аз съм Рей Смит. Трябва да говоря с Макейла!

Не можеше да бъде... Той не е жив!..

-Вие не сте... Невъзможно е! Вие трябва да сте мъртъв! Няма начин! Вие сте бащата на Макейла?...