Better Than Me/H.S. FanFiction/

28. Алтернативна Вселена

-Какво каза?-тя бавно започна са сваля пистолета. В очите й се четеше облекчение. Тя ми вярваше. Беше разочарована, но ми вярваше или поне искаше да ми вярва. Кълна се, знам че това момиче е лудо по мен. Беше време и тя да го признае.

-Както казах, не го казвам често. Обичам те.-усмихнах се леко.- Не го казвам често, но за теб ще го кажа колкото пъти си поискаш. Обичам те! Влюбен съм в теб, Макейла Смит.

Тя бавно прибра пистолета си и задържа погледа си върху мен за няколко секунди. Отметна бавно косите си назад и застина на място. Не знам къде бяха мислите си, но изглеждаше изненадана и в същия миг уплашена. Тя се страхуваше от мен. От лъжите ми и от това, какъв беше планът ми. Толкова съжалявах в този момент. Лек есенен вятър докосна тялото ми. Беше студено, а тя беше дошла тук съвсем сама. Сигурно измръзваше.

-Можем да се качим в колата ми и да поговорим. Мога да ти обясня всичко ?-тя все още мълчеше. Леко започна да потрепва и извади още една цигара, която бързо се осова в устата й. Заклевам се, толкова е красива, докато пуши. Красива е винаги.

-Как да ти имам доверие? - тя най-сетне проговори. И то бе въпрос, на който аз нямах отговор.

-На твое място не бих изобщо се качвал в колата, ако питаш мен. Знам, че се издъних и нямам отговор на въпроса ти. Просто се опитвам да те накарам да ми повярваш. Не знам какво още мога да направя, освен да ти кажа отново, че те обичам.

Беше единственото, което можех да направя. Не можех да върна времето назад. Не можех да отворя очите си навреме и да не допускам тези грешки. Не контролирах нищо от това, което се случваше. Всичко ме караше да се чувствам толкова безполезен, безсилен, нищожен.

-Знаеш ли..Макейла. Господи , кълна се, винаги съм искал да изричам името ти.-и беше така.- Вярвам, че има алтернативни вселени. Други измерения, отвъд нашето тук. Където ние съществуваме, но в различно време и под различни обстоятелства. Убеден съм, че в някои от тях някой от нас умира. Убеден съм, че в някои от тях ние дори не сме мафиоти. Просто сме там и съществуваме, както тук. Но е едно съм сигурен, Мак, и това е, че във всяко едно, и пак повтарям: Всяко едно измерение се случва така, че аз да бъда влюбен в теб. Във всяка една алтернативна вселена, ти заемаш голяма част в моето сърце. Във всяка една. И не ми пука как приключва историята ни там. Тук аз искам своят щастлив край.

За пръв път плачех със сълзи и глас пред момиче. И не ме беше срам. Особено след като виждах и нейните сълзи.

-Добре.. Ще те изслушам. Но искам само и единствено истината. - Макейла тръгна към мен и хвана дръжката на вратата на колата ми.- Е, ще ми отвориш ли?

~●~

От името на ???

Още малко време. Още малко и Те Ще Бъдат Мои. И двамата...