Better Than Me/H.S. FanFiction/

21. Аз съм твой

От името на Хари

Щях да направя грешка или щях да направя най-добрият избор в живота си. Нямаше друг вариант .  Пътувах с бясна скорост към жилището на Макейла и нямах идея какво да й кажа. Знам само, че исках да я видя. Тя бе едно наранено, объркано, може би уплашено до полуда, но много, много силно момиче. Знаех това още в първия миг, в който я видях. Трябваше да я убия, трябваше да се влюби в мен и да страда, трябваше да бъде ад. А то какво стана...? Сега аз съм този, който не си я избива от главата и би направил всичко за нея. 

Не след дълго стигнах пред тях. Изкачих етажите, докато стигна до апартамента й и позвънях на вратата.
Секунди по късно тя отвори.
Мократа й коса се разпиляваше по раменете, а дрехите с които беше облечена я правеха да изглежда така прекрасна. Просто клин и тениска. Нищо секси, нищо официално. Просто Макейла...

-Здравей.-промълвих.

-Здрасти.-тя отговори бързо и отвори вратата широко в знак да вляза.

-Не, благодаря. Тук съм, за да ти кажа нещо.

Тя застана в позиция на "слушам те, давай по-бързо", което някак ме обезкуражи.

-Рейчъл, аз съжалявам. Съжалявам, че не съм бил до теб когато имаше нужда от мен. Когато се чувстваше сама. Съжалявам, че бях задник още в самото начало и, че бях такъв егоист. Не знам какво се случва с мен, нито с теб. Чувствам се добре и зле когато съм с теб. Добре , защото си тук и зле, защото не си с мен наистина. От както беше в болницата, въпреки всичко което ти наговорих, аз не съм спрял да мисля за теб. Правех глупост след глупост. Но Знам, че само за едно нещо не съжалявам. Не съжалявам, изобщо не съжалявам, че те целунах онзи ден. И бих го направил и пак ,и пак, и пак...-започнах бавно да се доближавам до нея.-Разбираш ли, Рейчъл? Паднах си по теб, мамка му. И това чувство не ме оставя.

Прокарах ръката си по лицето й и нежно погалих бузите й. Усмивка се прокара из между насълзените й очи. Бях там където исках да бъда точно в този момент.

-Хари, страшно съм объркала. Някой сме следи и заплашва. Не се чувствам сигурна никъде. Но защо на теб ти имам такова доверие? Винаги съм била просто една лицемерна курва. Не ме касае кой какво иска или казва. Не ме интересува ако нараня някой. Обикновенно е така. Но ти ме променяш и не съм убедена дали това ме подлудява или ми харесва . Знам само едно. Единственото, което наистина харесвам, то това си ти, Хари.

Тя се надигна на пръстите на краката си, сложи ръцете си зад врата ми и ме целуна нежно. Не исках да свършва това никога. Никога. Исках да й помогна. Щяхме ако трябва да се изправим срещу баща ми заедно. Така е, аз Хари Стайлс, щях да се изправя срещу собствения си баща заради едно момиче. Не толерирам лъжата, затова просто мога да оставя всичко зад гърба си. От тук нататък аз съм на страната на Макейла Смит.

-Никога не ме оставяй, Рейчъл...

Не знаех какво ще стане, когато тя разбере истината. Вероятно ще ме намрази. Но засега ще държа нещата под контрол. И ще бъда плътно до нея.

Влюбен съм в теб, Макейла...